Синтезиране на хормона норетиндрон и създаване на първото хапче "антибебе" в средата на 20 век

От 1960г.

През последната половина на 20 век на световния фармацевтичен пазар са пуснати в употреба хиляди лекарства, предназначени да третират още толкова заболявания, но само едно от тях си е извоювало нарицателното „хапчето”.

Към днешна дата, пероралните контрацептиви, които „прибавят” над половин век към писмената си фармацевтична история и развитие, са първите лекарства, контролиращи тази нормална телесна функция – фертилността (тези таблетки притежават и ценното свойство да „приспиват” пристъпите на тревожни разстройства сред двойките, но на тези човешки терзания ще посветим друга статия).

Противозачатъчните лекарства трансформират живота на милиони хора по света. Освен това, те преоформят ролята на медицината в репродуктивната функция на жените. Към днешна дата медицинският, религиозният и социалният фурор, който предизвиква „хапчето”, до голяма степен е забравен. Въпреки това, две книги, издадени в началото на 21 век, проследяват любопитни факти, разказващи за бурната история на противозачатъчните лекарства и първите им несигурни стъпки в бъдещето на фармацевтичната индустрия. Едната е дело на Карл Джераси, а другата - на Лара Маркс.

Карл Джераси е ученият, имащ дейно участие в историята на тези медикаменти. Преди повече от петдесет години в неговата лаборатория, в малка фармацевтична компания, наречена „Syntex”, със седалище в Мексико, изследователят проучва нов синтетичен женски полов хормон, наречен „norethindrone” („норетиндрон”). Веществото е изолирано за пръв път от естествен източник - растението ямс (вид сладки картофи).

Целта на компания „Syntex” е да създаде лекарство срещу безплодие и нарушения в менструалния цикъл, което да бъде предназначено за перорален прием, а не в инжекционна форма (която е по-неприятна за пациентките). Фактът, че хормонът може да потиска овулацията и по този начин – да предотвратява нежелана бременност, е доказан категорично от Грегъри Пинкус, който по това време е част от екипа на Фондация "Уорчестър" в Масачузетс (въпреки че, за да сме коректни към историята, ще трябва да кажем, че хормоните, синтезирани от естествени източници, които могат да се използват като орални контрацептиви, е осъзната още през далечната 1919 г. от брилянтния учен Лудвиг Хаберланд).

Карл Джераси се справя отлично със задачата да обясни на обществеността повече за химичното влияние на „хапчето” върху женския организъм. Нещо повече, изследователят проследява по блестящ начин родословните дървета на учените, допринесли за неговото създаване.

Лара Маркс пък добавя към разказа на Джераси подробни описания за „живота” на хапчето, след като то „напуска” лабораторията и сложните клинични изпитвания, проведени от д-р Пинкус и неговия колега Джон Рок, необходими за пускането на медикамента на пазара. Маркс не спестява и ролята на Маргарет Сангър (тя е виден застъпник за въвеждането на мерките за контрол на раждаемостта в САЩ) и Катрин Макормик (тя пък е филантроп, чиито щедри дарения подкрепят д-р Пинкус). До известна степен описанието на Джераси пропуска ролята на Катрин Макорми.

И двамата автори са критични към феминистките атаки срещу хапчетата за контрол на раждаемостта и твърденията, че те са „пробутани” на жените от учените (мъже, разбира се), без да са провели адекватни тестове. Както посочва книгата на Маркс "Sexual Chemistry: A History of the Contraceptive Pill", не е справедливо да се измерва клиничното развитие на лекарствата, отчитано до голяма степен в бедни страни като Пуерто Рико - особено по днешните стандарти. Когато "хапчето" се възражда, "взривоопасно нарастващото население" в развиващите се страни се смята за следствие на комунизма, което заплашва Запада. След като започва да се прокрадва страх от употребата на талидомида през 60-те години на 20 век, се въвеждат на по-строги изисквания за тестването на лекарствата.

В известна степен „хапчето” си извоюва незаслужен имидж. То не създава т.нар. "сексуална революция", нито унищожава семейните ценности, както твърдят някои. Както посочват и двамата автори, лекарството просто ускорява социалните промени, които така или иначе, са в ход. Революцията от появата на медикамета първоначално се проявява само в един аспект – това е първото лекарствено средство, което предоставя на жените възможността да оразделят правенето на секс и оставянето на потомство. Следващото поколение технологии за борба с безплодието - от ин витро оплождането до клонирането - разширяват допълнително разделението, създадено от хапчето.

И към днешна дата множество жени все още използват някаква вариация на „хапчето”. Въпреки това, популярността от употребата на лекарството намалява от 60-те години насам. Отчасти това се дължи на страховете от тромбоза и рак, а и защото честотата от заразяване със СПИН сред населението нараства. Тази тенденция довежда до по-голяма употреба на презервативи и балансиране на отговорността за контрацепция между двата пола. Освен това, не са много фармацевтичните компании, които днес се интересуват от разработването на нови перорални контрацептиви. Това до голяма степен се дължи на големите разходи и на страховете от евентуални съдебни спорове поради усложнения. Въпреки всичко, съществува плачеща нужда създаването, въвеждането и утвърждаването на нови методи за контрацепция, особено такива, които са по-подходящи за хората в развиващия се свят.

По статията работи: Виктория Милова