Средновековен случай на проказа, разпространена чрез гризачи

От 885г.

Ще ви върнем назад във времето – по-точно преди повече от 1000 години, когато жена, живуща на британските острови, става жертва на заболяване, старо като света. Жената заболява от проказа. Да, на пръв поглед в този факт няма нищо съмнително – в миналото болестта се среща неособено често, но случаи все пак има. Нещо повече, за тях е разказано в древни писмени медицински източници.

Археолозите и медицинските историци са озадачени от друг факт – евентуалната причина за заразата. Странно или не, тяхното проучване твърди, че катерица е причинителят, поради която жената се разболява и загива вследствие на проказата.

По време на Средновековието хората доста често третират пухкавите гризачи като домашни любимци, а кожите и месото им са от решаващо значение за тогавашните оживени търговски маршрути между скандинавските страни и британските острови, твърдят изследователите и историците. Предвид този статут на катериците по онова време, много е вероятно тези гризачи да служат като вектор, чрез който бактерията Mycobacterium leprae се предава на средновековните прокажени европейци. Изследователите няма как да знаят със сигурност как точно средновековната англичанка е заболяла от проказа, но е много възможно заразяването да е вследствие на контакт с пухкавото животинче.

"Силните търговски връзки между Дания и Швеция са изключително надеждни източници на доходи  през Средновековието, особено когато Кингс Лин и Ярмут биват превърнати във важни пристанища за внос и износ на кожи", твърди Сара Инскип, ръководител на изследването, провеждано от колежа "Сейнт Джон" ("St. John College”), който е под опеката на университета в Кеймбридж. Тема на нейното изследване са "Тайните на културата на викингите".

Както стана ясно по-горе, учените откриват череп от жена, живяла през Средновековието в Хокс (село в Югоизточна Англия). Химическият анализ на костите разкрива, че тя загива някъде между 885 и 1015 година от щам на заболяването проказа. Той е изолиран и преди от тленните останки на жители, обитавали (управляваните по това време от викингите) Дания и Швеция. Щамът не се разпространява някъде другаде в Англия в продължение на цели векове.

Съвременните червени катерици, живеещи в една и съща област, все още пренасят щам на болестта, много подобен на този, който е изолиран от анализа на костите на жената. Той причинява увреждания на кожата, водещи до постепенната й деформация. Последният известен случай на проказа, покосила човек в Обединеното кралство, датира от пред повече от 200 години, твърдят изследователите.

"Това ново доказателство, съчетано с разпространението на лечебните заведения за третиране на проказа в Източна Англия от 11-ти век, добавя нова тежест към идеята, че заболяването е било ендемично в този регион, и то доста по-рано, отколкото в други части на страната", твърди Сара Инскип.

За да проведат съдебно-медицинските си изследвания на средновековните кости на англичанката, наричана "Жената от Хоксне", Инскип и нейният екип вземат малки проби от раздробени костни фрагменти от черепа. След това, учените ги стриват и търсят ДНК на бактерията, причиняваща проказата.

Техните констатации потвърждават това, което изследователите предполагат още веднага след прегледа на черепа: Лезиите по лицето на жената са резултат от проказа, известна още като болест на Хансен. Химическият анализ също така разкрива, че хранителната диета на англичанката се състои главно от пшеница, ечемик и яйца, към която от време на време се добавя известно количество животински протеини.

Катериците не са единствените животни, извоювали си лошия имидж на преносители на проказа. Деветопоясните броненосци (от вида Dasypus novemcinctus), които живеят в американския Юг, също пренасят проказа, която, за щастие, е лечима благодарение на съвременните антибиотици. Но докато проказата също влияе на катериците (нанася поражения на мозъка и причинява лезии по техните уши и лапи), болестта не предизвиква видими симптоми при броненосците (този факт е разгледан подробно в научното списание "Live Science").

Проучването, посветено на древната находка, е публикувано на 6 октомври 2017 г. в авторитетното списание "Journal of Medical Microbiology". Тя е от съществено значение за медицинската история, тъй като разкрива пред учените още една реална възможност, обясняваща как се разпространява проказата в миналото.

По статията работи: Виктория Милова