Средства за борба срещу безплодието в Англия от 17-ти век и 18-ти век

От 1686г.

Може да се твърди, че безплодието присъства като медицински проблем в историята на различните народи от векове наред. То е особено важна тема сред специалистите в Англия от 17-ти век. В научния си труд "Systema Medicinale" от 1686 година британският медик Уилям Селмън коментира, че не е необичайно за съпрузите да се обвиняват взаимно за невъзможността да имат поколение. Разногласията, възникващи между двойките, дават повод да се предположи, че проблемът може да се търси в специфични здравословни нарушения както в женския, така и в мъжкия организъм. За да се сложи "точка" на споровете, се прилагат голям брой диагностични тестове. Някои от тях биват свързани с внимателното изследване само на тялото на дамите. Използват се различни ухания и аромати, за да се установят телесни блокажи и пречки пред забременяването. Например, в или върху гениталиите на жената се поставя скилидка чесън /или друга продукт с остра миризма/ - ако дамата може да усети чесновото ухание в носа си или дъхът й замирише на чесън, тя се смята за плодовита; ако това не стане, "присъдата" е, че тя е безплодна. Като алтернатива на този тест, двойката взаимно може да се подложи на диагностика с урина, за да се установи кой от двамата е по-фертилен. В този случай, следва и мъжът, и жената да уринират върху ечемик /или друг вид семена/, посадени в саксия. На когото семето покълне и се развие първо, трябва да се възприема за по-плодовит от другия. Също така, урината може да бъде разпръсната върху градински чай: този, на когото тя изсъхне първа, е "губещият" в състезанието.

В крайна сметка, двойките, които не успяват да създадат поколение, започват да търсят ефективни средства, които да им съдействат в начинанието. Добрата новина за тях е, че в медицинските трактати от разглеждания период могат да се открият безброй подходящи за целта лекове, към които могат да се причислят и немалко афродизиаци. Тогавашното водещо експертно мнение е, че употребата на сексуални стимуланти дава тласък на репродуктивната система, подобрява фертилността, активира желанието за секс и осигурява успешното провеждане на интимния акт – фундаменталните предпоставки за процеса на зачеване. В този ред на мисли, в творбата си "Practice of Physick" от 1658г. медикът Лейзарус Ривериус пише: "При мен идва жена, която отчаяно иска деца, но няма никакво желание за сексуални контакти; молбата й е да запаля в нея плътски стремежи". В резултат, дамата получава микс от добре познати за времето си афродизиаци, между които корени от растението Eryngium campestre (Ветрогон) и специален вид мравки, за "съживяване" на нейното либидо. Всъщност, познанието за ефекта на афродициаците широко се разпространява в публичното пространство и не намира място само в медицинските ръководства. Истината е такава, че хората с готовност споделят опита си с нуждаещите се.

От друга страна, различни отвари за лечение на безплодие могат да се закупят от дрогериите, както и от нелегални продавачи на лекарства. През 17-ти век в Англия въпросните продукти неслучайно се превръщат в тотални "бестселъри" и се радват на добри печалби в продължение на години, независимо от, понякога твърде съмнителното им, съдържание. През следващия, 18-ти век, различни еликсири, като "Prolifix Elixir" и "Vivifying Drops", например, се продават и чрез обяви във вестниците. "Vivifying Drops" струва 5 шилинга и върви в комплект с листовка с описание за ползване. Въпреки че не можем да бъдем напълно сигурни, можем да направим предположение, че честотатa, с която се рекламират въпросните отвари, говори, че по онова време те са доста популярни и се продават завидно добре. Това пък означава, че проблемът с безплодието през 17-ти век се отличава като сериозен и засягащ немалко семейства.

По статията работи: Красимира Костадинова