Схващания за произхода на сперматореята и методи за лечението й от 19-ти век

От 1836г.

Всеки исторически период безспорно се характеризира със "своите си" заболявания, медицински нарушения и симптоми, които отразяват конкретните обстоятелства и тревогите на съответната епоха. Честите случаи на сперматорея от средата и края на 19-ти век, както и от т. нар. хистерия при жените от същия период, спокойно могат да се смятат за здравословни предизвикателства, оставили трайно наследство в човешкия опит.

За разлика от хистерията обаче, която през вековете бива обект на анализ от редица медицински историци и учени, привърженици на феминизма, сперматореята заема "мистериозно" място както в историята на медицината, така и в науката за мъжката сексуалност и репродуктивна система. Малцина са медиците, които през времето се осмеляват да я проучват в детайли и да потърсят причините за нейния произход. Разбира се, такива съвсем не липсват, а един от въпросните "смелчаци" е американският лекар Албърт Хейс – по онова време директор на бостънския медицински институт "Пийбоди" и автор на научната творба "Науката на живота или самосъхранението. Медицински трактат върху нервната и физическа слабост, сперматореята, импотентността и стерилитета, с практически наблюдения, свързани с третирането на болестите на генеративните органи" ("The science of life: or, Self-Preservation. A medical treatise on nervous and physical debility, spermatorrhoea, impotence and sterility, with practical observations on the treatment of diseases of the generative organs") от 1868г. Самият Хейс твърди в своята разработка, че сперматореята е една от "най-тежките, мъчителни и смъртоносни болести", покосявали човешкото тяло.

Терминът "spermatorrhoea" / "spermatorrhеe" – от фр. език/ е измислен през 1836 година и е формулиран в първия том на творбата "Des pertes sеminales involontaires" (1836-42), авторът на която е френският медик Клод Франсоа Лалман. Създателят на документа свързва състоянието с "прекомерно и неволево отделяне на сперма". Считано тогава за определена форма на сексуална дисфункция или венерическа болест, нарушението представлява невъздържано отделяне на семенна течност. А тъй като по онова време спермата се идентифицира като източник на "жизненоважна топлина" за представителите на силния пол, заболяването се смята за отключващ механизъм на цяла поредица от негативни телесни реакции, които, като краен ефект, докарват тялото до положение, до което то да не може да изпълнява дори и елементарните си жизнени функции. Ето какво пише във връзка със сериозността на болестта медикът Джон Скелтън в своя трактат "A Treatise on the Venereal Disease and Spermatorrhoea" от 1857г.: "Страдащите от сперматорея стават раздразнителни и заядливи; паметта им е нарушена; те губят кураж; склонни са търпеливо да понасят върху себе си унижения, срещу които преди биха възнегодували. Те стават завършени хипохондрици, негодни за работа и за сериозна умствена дейност, неприятни както за себе си, така и за целия заобикалящ ги свят".

Причини и методи на лечение

Любопитното е, че в минал план съществуват доста разнообразни причини за разглежданата сексуална дисфункция. Най-широко разпространена сред тях е тази, че състоянието е резултат от прекалено уреден и мекушав начин на живот: спането върху легло с пухени завивки; носенето на панталони от твърде нежни и меки материи, прекомерното четене на литература със сантиментално съдържание; заседналият начин на живот и др. Все пак, много специалисти се съгласяват с тезата на американския невролог Робърт Бартолоу, че основната причина е самозадоволяването, превърнато в "порочен" навик. Своите възгледи Бартолоу помества в медицинската си творба "Сперматореята: нейните причини, симптоми, последици и лечение" ("Spermatorrhoea: Its Causes, Symptoms, Results and Treatment") от 1879 година. Подобно становище, странно или не, дълго време битува и по отношение на хистерията.

Иначе, през 19-ти век лечението на разглежданото нарушение при мъжете се осъществява най-често в две направления. Едното от тях се фокусира основно върху подобряване на цялостното здравословно състояние и на жизнеността на тялото. В медицинското си четиво "Практически забележки, свързани с третирането на сперматореята и някои форми на импотентност" ("Practical remarks on the treatment of spermatorrhoea and some forms of impotence", 1855г.) медикът Джон Милтън заявява, че: "Малко средства за контрол на сперматореята могат да бъдат толкова лесни и естествени, каквито са упражненията, по-специално – гимнастиката". Също така, пациентите биват окуражавани да намират собствени методи за справяне с проблема. "[Пациентите] ще свършат половината от работата на хирурга, ако се събуждат в пет сутринта, изтъркват тялото си със солена студена вода, тренират с гири половин час и след това изпълняват бърза разходка. Много скоро след това зрението им ще се проясни, кожата им – ще блесне; той [пациентът] ще спи здраво и ще почувства отново комфорт в съществуването си. Ако самодисциплината обаче не даде резултат, необходимо е да се приложи медицинска интервенция, а нейната сериозност показва колко опасна може да бъде сперматореята. Методите за лечението й включват акупунктура на простатата и тестисите, образуване на мехури на пениса и дилатация на ануса". ("Practical remarks on the treatment of spermatorrhoea and some forms of impotence", 1855г.) Бруталността на последните лечения се свързва със стремежа на специалистите да дисциплинират мъжкото тяло, за да се предотвратят патологичните му изменения.

Така, макар че сперматореята остава не съвсем "разгадана" и проучена през годините, тя намира своето място в медицинската история.

По текста работи: Красимира Костадинова

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането