Съвременна употреба на босилека: антибактериални свойства

От 2003г.

През цялата човешка история, древните култури са използвали билковите лекарства за предотвратяването и лечението на заболявания. Босилекът е само един пример за широкия обхват на лекарствената флора. Той влиза в състава на множество медикаменти на растителна основа като тинктури, компреси, сиропи и мехлеми.

Например, индийската разновидност на босилека, известна като Тулси (от хинди) е била използвана в продължение на векове в Аюрведа, а традиционната индийска система за медицина е разчитала на ароматното растение както за лечение на стомашни разстройства, чернодробни проблеми, респираторни и възпалителни заболявания, така и като средство за облекчаване на главоболието, повишена температура, безпокойство, конвулсии, гадене и хипертония.

Първата ключова препратка, която е доказва полезността на босилека и оправдава вековната му употреба в медицинската история е наличието на летливи химични съединения. На изследвания на американското престижно издание "Journal of Agricultural and Food Chemistry" често се позовава Администрацията по храните и лекарствата. През 2003 година в журнала е публикувана статията "Antimicrobial properties of basil and its possible application in food packaging." Тя разглежда подробно химичните особености на летливите съединения в босилекa. Те са отговорни за привлекателните за повечето хора кулинарни характеристики на ароматното растение. Съединенията играят роля и в биохимичната активност.
По определение, летливите съединения са много леки и с органичен характер, те придават приятния аромат на някои билки и растения. В ароматните билки и босилекът, тези съединения се срещат под формата на етерични масла, имащи сложни макромолекули, които се различават химическата си структура. За всяко отделно растение, тя е уникална. От химична гледна точка, летливите етерични масла в босилека са хидрофобни (водонеразтворими). В природата те са достатъчно, за да достигат до обонянието ни, стимулирайки го, тъй като са във вид на най-малки капчици (пари).
Босилекът съдържа десетки ароматни компоненти, които се различават по количество и качество, в зависимост от сорта на растението. Те включват евгенол, линалол, естрагол, лимонени, цитрал, метил кавикол и метил цинамат. Лимоновият босилек, например, съдържа предимно цитрал и лимонен, докато камфоровият босилек има висока концентрация на - както се досещате - камфор. Италианският едролистен босилек, с който свързваме с традиционната му миризма, съдържа комбинация от линалол и метил кавикол. В природата тези органични съединения защитават билката от гладни насекоми и инвазивни бактерии и гъбички,така че не е  изненадващо, че растението може да предпази и нас.

При проучвания на клетъчни култури, босилковите етерични масла показват силна антимикробна активност, както и инхибиране на бактериалния растеж чрез разрушаване на бактериалната клетъчна стена, съчетано с предизвикването на клетъчно лизиране (разтваряне). Екстрактите от линалол, метил кавикол и метил цинамат, производно на канелена киселина, която придава на канелата вкус и аромат инхибира растежа на болестотворни бактерии, сред които са Staphylococcus aureus, Streptococcus faecalis, Escherichia coli, Shigella species, Salmonella species, Mycobacterium species и Pseudomonas aeruginosa. Патогенните щамове на тези бактерии могат да предизвикат заболявания като хранителни натравяния, инфекции на пикочните пътища, пневмония и дизентерия.
Босилекът е известен и с антивирусните, противогъбичните и инсектицидните си свойства.

Статията е част от историята на:

• История на босилека в медицината