Съдба на първата българска аптека, създадена от доктор Марко Павлов

От 1822г.

След смъртта на медика д-р Марко Павлов, работата по създадената от него първа аптека в българската история била поета от неговия син - фармацевтът Георги Марков. Първоначално той бил обучаван от д-р Павлов (около 3 години) в неговата "Лекарна" (така сънародниците ни са наричали аптеката), а впоследствие бъдещият фармацевт продължил обучението си в Цароградското медицинско училище. На 06.09.1872 година (според съдържанието на диплома №31) Георги Марков официално станал "спицерин" (фармацевт).

Наблюденията и информацията за историята на първата българска аптека са събрани и описани от Богомил Вачев в неговия труд, озаглавен "История на аптечното дело във Великотърновски окръг". Неговите записки свидетелстват, че Георги Марков впоследствие е обновил табелата над входа на своята Лекарна. На нея бил изобразен дъб, около чиито ствол се увивала змия, а над дървесната корона фигурирал надписът "Аптека - Зелений дъб". Под дървото било изписано името на Георги Марков. По-късно името на българския фармацевт се променя на Георг Маркизис. В неговата аптека освен медикаменти са се продавали сапуни, медицински пудри, прахове и води за дентална хигиена и гаргари, както и различни одеколони. Богомил Вачев е съхранил и рецепта за направата на "червена помада за устни" (вероятно става дума за червило).

Както стана ясно по-горе Георги Марков е променил името си. Това се е случило вследствие на печалните за народа ни събития от 1876г., когато синът на д-р Марко Павлов се е превърнал в свидетел на турските зверства (думата "зверства" да не се бърка с модерните напоследък думи "присъствие” и "съжителство"), причинени на близо 900 (лишени от свобода и въстанали) търновски жители.

Реакцията на българския фармацевт била почти мигновена - той съставил изложение, адресирано до международната комисия по разследване на турските жестокости, но турската власт научила за постъпката му. Застрашен от репресия фармацевтът е потърсил укритие в град Русе при руския консул. Благодарение на помощта му Георги Марков е избягал в Цариград.

Според записките на Богомил Вачев в Цариград синът на първия български лекар и фармацевт се запознава с руския посланик - граф Игнатиев. Марков му е предал изложението и секретна пратка от консула в Русе. По съвет на Граф Игнатиев Марков е променил името си и приел гръцко гражданство, а година по късно приелият имената Георг Маркизис наш сънародник се завърнал в България, където е снабдявал безплатно с лекарства от аптеката си руските войници и българските бежанци от южна България по време на Освободителната война.

За да се създаде ред във фармацията на новоосвободената ни държава, руската власт издала "Временни правила за устройство на медицинското управление в България", а съгласно едно от тези правила, фармацевтите трябвало да задържат постъпилите рецепти в аптеките, а на пациента се издавало копие от тях.

Впоследствие, историята на фармацията в страната ни свидетелства, че първата българска аптека – тази на Марко Павлов останала притежание на сина му - Георги Марков есъществувала в автентичния си вид едва до 1886 г., когато концесията върху нея му била отнета с "приказ", обнародван в държавен вестник, поради нарушения на временните правила, споменати по-горе. (този момент също е разказан от Богомил Вачев в неговия труд "История на аптечното дело във Великотърновски окръг").

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация