Създаване на българския лекарствен продукт "Нивалин"

От 1958г.

Малко са хората, които не знаят, че лекарството "Нивалин" е дело на българската фармацевтична индустрия от втората половина на 20-ти век.

Откриването на препарата е наистина важно събитие от медицинската история на страната ни, с което безспорно трябва да се гордеем. Лекарственото средство допринесло много в борбата с редица тежки заболявания като полиомиелит, детска церебрална парализа, Алцхаймер и редица други неврологични нарушения.

>>> Болест на Алцхаймер

Какво казва историята за екстракта от кокиче

Лекарството "Нивалин" е познато от близкото минало като средство за лечение първоначално на полиомиелит и по-късно на други неврологични заболявания. То е създадено в България от проф. д-р Димитър Пасков и екипа му и под това име е известно в нашата страна и предимно в Италия, Германия и Франция. В други държави се среща като Razadine или в по-ранни години като Reminyl.

Главната съставка в медикамента е алкалоидът галантамин (Galanthaminum), извлечен за пръв път от съветските учени Проскурина и Яковлева през 1952 г. от вида кокиче Galanthus woronowii от семейство Amaryllidaceae. Той е ценен продукт от природните антихолинестеразни вещества. През следващата година двама японски учени изолират същия алкалоид от Lycoris radiata (червена паякова лилия) и го наименуват ликоремин. В последвалите години галантаминът е установен в над 50 вида растения от семейство Amaryllidaceae, както и в растения от родовете Amaryllis, Narcissus, Hippeastrum,
Ungernia, Leucojum, Galanthus, Zephyranthes, Hymenocallis, Lycoris и Haemanthus.

В нашата страна проф. Пасков изолира веществото от листата и цветовете на Galanthus nivalis (обикновено кокиче) през 1956 г. По-късно българските учени в лицето на Лилия Иванова - Бубева и Л. Иванов откриват (1961 г.), че галантаминът има високо съдържание в растението Leucojum aestivum (обикновено блатно кокиче) и то служи по-нататък за основа при производството на родното лекарство.

Фармакологичните качества на галантамина правят алкалоида привлекателен за индустрията. За първи път той е произведен от Химико-фармацевтичния завод в България, получил името "Софарма" след приватизацията, под названието "Нивалин". В началото на 60-те години на 20 в. се използват обикновените кокичета за промишлен добив, но заради малкия им размер и изменчивостта на съдържания в тях алкалоид веществото започва да се извлича от блатното кокиче.

Кой е проф. Димитър Пасков

Димитър Пасков е роден в село Горно Броди, намиращо се в днешна Гърция, през 1914 г. Впоследствие заедно с родителите си той се мести да живее в Пловдив, а по-късно и в Пещера.

През 1940 г. младежът завършва медицина в Софийския университет, а след това за кратко работи като участъков лекар в село Бяла, а след това в Пещера.

По време на Втората световна война заминава като лекар към 27-ми Чепински полк. Става всеобщ любимец на офицерите и войниците, награден е за заслугите си с два ордена.

През 1945 г. експертът получава оферта да стане асистент в катедрата по фармакология към Медицинския факултет на Софийския университет - предложение, което той без колебание приема веднага. Ръководството на образователната институция изпраща младия си асистент на специализация в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Там Пасков има късмета да попадне в обкръжение от колеги с иновативно мислене и в динамична и много интересна академична среда. След престоя си в руския град българският експерт решава окончателно да се посвети на експерименталната фармакология.

Когато се прибира у дома, той е назначен за сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН. През 1961 г. става професор, а две години по-късно застава начело на катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София.

За своето откритие на "Нивалин"-а фармакологът е удостоен с наградата Ени, както и с Оскар за наука в Италия. В същата страна е издаден и трудът му "Фармакология и клинично приложение на нивалина", в който описва процеса на създаване на лекарството. Ученият има 20 изобретения и оригинални лекарствени форми.

Колкото признание и благодарности да носи медикамента на проф. Пасков, толкова той му носи и неприятности. Тъй като алкалоидът галантамин е открит в СССР, а съставката на българското лекарство е именно той, съветската държава получава правото на интелектуална собственост. Дори проф. Пасков е обвинен в плагиатство и е отстранен от Института по експериментална медицина. До края на живота си работи в Химико-фармацевтичния завод. Умира през 1986 г.

Приложенията на лекарството

Пасков и екипът му откриват, че съдържащият се в кокичето алкалоид галантамин притежава антихолинестеразно действие. С други думи той благоприятства складирането на веществото ацетилхолин в невроните, както и по-лесното провеждане на нервните импулси. Лекарството "Нивалин" намира първоначално приложение в лечението на полиомиелит. По-късно то успешно е използвано и в терапията при прогресивна мускулна дистрофия, миопатии, родови парализи при новородени и др. Намира широко приложение в различни области на медицината.

>>> Остър полиомиелит

Една от първите му изяви на международната сцена веднага привлича вниманието. В периода от 8 до 12 май 1960 г. в Париж се провежда Конгрес на френското офталмологично дружество, в който участие вземат офталмолози от няколко държави.

Страната ни е представена от проф. д-р Иван Василев и д-р Стоимен Дъбов. В обширния си доклад "Нов медикамент за лечение на глаукома" двамата съобщават за реализирани добри резултати при лечението на 107 случая за лечение на начална и конгестивна форма на глаукома с помощта на нивалин. Препаратът е прилаган по индивидуални схеми под формата на очни капки и онимент.

Научният труд предизвиква голям интерес и в резултат на това в тогавашния Химико-фармакологичен завод стартира производство на капков нивалинов разтвор от 0,5% и 1%, пуснат в аптечната мрежа и прилаган с успех. Доста бързо след създаването си лекарственият препарат "Нивалин" се отличава като един от най-висококачествените продукти на завода.

Статията е част от историята на:

• История на "Софарма"