Създаване на ваксината срещу дребна шарка.

от 11 март 2016г.

От 08.1954г.

Преди откриването на ефикасна ваксина, дребната шарка съвсем не била безобидно заболяване, а била наричана "неизбежната болест" и в световен план отнемала стотици човешки животи. Със задачата да разработи подходящ препарат срещу морбили се заел екип от американски медици в началото на 50-те години на 20-ти век.

Двама от тях изиграли най-значима роля в осъществяване на въпросната мисия. Това били американците Томас Пийбълс и Джон Ендърс. През 1954 г. Ендърс, който изпълнявал поста на директор в лабораторията на бостънската болница за деца, накарал Пийбълс да изолира вируса, причиняващ морбили.

Младият Томас бил готов за работа и бил наистина ентусиазиран да завърши задачата с успех. Той научил, че в частно училище извън Бостън избухнала епидемия от дребна шарка. След като, разбира се, взел позволение от училищната управа, американецът събрал кръвни проби от болни ученици, въодушевено заявявайки на всяко момче: "Млади човече, вие сте застанал на границите на науката!". След седмици на усилена работа на осми февруари същата година лекарят най-накрая успял да "арестува" болестотворния агент. Вирусът, който много приличал на грипния по външен вид, бил изолиран от кръвна проба, взета от 13-годишно момче на име Дейвид Едмънтън. Залавянето на опасния "разбойник" позволило на Пийбълс и Ендърс, заедно с още свои колеги, веднага да започнат работа по създаване на подходяща ваксина. Тя била факт няколко години по-късно и представлявала отслабен вирус на брусницата.

Първият тест на животоспасяващата субстанция бил проведен на 15 октомври 1958г. в училище за бавноразвиващи се и сакати деца извън Бостън. След имунизиране, 11 от ваксинираните малчугани развили антитела срещу морбили, но при 9 се появил слаб обрив. Очевидно било, че препаратът не причинявал заболяването в острата му форма, но все пак предизвиквал появата на характерната за състоянието симптоматика. Учените осъзнали, че вирусът, използван за приготвянето на ваксината, трябва да бъде отслабен още, за да не представлява риск за човешкия организъм.

През февруари 1960-та, след многократни експерименти с цел усъвършенстване, новата версия на ваксината била тествана на деца със специални нужди от нюйоркско училище. Този път били имунизирани 23 хлапета. Резултатът: препаратът все още причинявал много странични ефекти, но когато епидемия от брусница избухнала в училището шест седмици по-късно, нито едно от имунизираните деца не се разболяло. Виждайки накъде отиват работите, много фармацевтични компании изпратили представители в лабораторията на Ендърс, които се опитали да получат животоспасяващата формула за създаване на ваксина срещу морбили.

Джон Ендърс и колегите му обаче трябвало да бъдат абсолютно сигурни, че създаденият от тях препарат е наистина безопасен. Затова усилено продължили тестовете. В крайна сметка ваксината получила "да" и била призната в САЩ за ефикасно средство за превенция срещу морбили през 1963г. През следващите 12 години били произведени цели 19 милиона дози от ваксината. А Ендърс, по примера на много други свои колеги, се отказал да патентова откритието. Ето така дребната шарка била "укротена" и и поставено на мястото й.

Статията е част от историята на: