Създаване, приложение и развитие на хипербарната терапия – част 2

От 1877г.

През 1877 г. френският хирург Фонтен разработва първата мобилна хипербарна, в която работата на хирурзите се облагодетелства от един основен закон във физиката – този на Хенри (според него разтворимостта на газа в течност е пропорционална на налягането на газа над разтвора - или С=k.P ). Тази камера е препоръчана за облекчаване на състоянието след наместване (репониране) херния, за пациенти с астма, хроничен бронхит, емфизем и анемия. В рамките на 3-месечен период в тази подвижна хипербарна камера са направени 27 операции. Поради големия успех е планирано изграждането на още една голяма хипербарна хирургична зала, с капацитет от 300 души. Планове за направата й така и не се появяват. Фонтен по-късно загива при злополука в „Pneumatic Institute” и ще се превърне в първата жертва на хипербарната терапия.

През 1885 г. В. Теодор Уилямс коментира в статията "Lectures on the Compressed Air Bath and its Uses in the Treatment of Disease" за списание "British Medical Journal", че: „Употребата на атмосферния въздух при различни степени на атмосферно налягане при лечението на заболяванията е едно от най-важните постижения в съвременната медицина и когато разглеждаме простотата на агента и точните методи, с които той може да се приложи, а и точността, с която може да се регулира според изискванията на всеки индивид, ние сме изумени, че в Англия този метод на лечение е използван толкова малко".

През 1921 г. в Съединените щати, през най-ранните дни на Първата световна война, Орвил Дж. Кънингам построява хипербарна камера в Лорънс, Канзас, където лекува жертвите на „испанската” епидемия (става дума за епидемията от испански грип). Куннингъм съобщава за забележителни подобрения при пациентите, които са в цианотични или в коматозни състояния. За съжаление една късна вечер механична повреда довежда до пълна загуба на херметизация и всички пациенти на доктор Кънингам загиват. Този трагичен и отрезвяващ урок не възпира ентусиазма на Куннингъм за третирането на пациенти с хипербарен въздух. Той продължава лечението на заболявания като сифилис, хипертония, захарен диабет и рак. Лекарят вярва, че анаеробните инфекции играят роля в етиологията на всички тези болести. През 1928 г. Кънингам построява най-голямата хипербарна камера в света в Кливланд, щата Охайо. Този "Хипербарен хотел" представлява пет етажна стоманена сфера с диаметър 64 фута. Всеки етаж от тази масивна хипербарна сфера има 12 спални и всички удобства, които притежава един добър хотел.

Повишаването на осведомеността сред населението относно лечението на доктор Куннингъм предизвиква много въпроси от Бюрото по разследвания и Американската медицинска асоциация (AMA) Институциите изискват потвърждение на твърденията относно ефективността на хипербарната терапия. Някои смятат, че просто лекарят не иска да споделя или да си сътрудничи с AMA, а други считат терапията му за измамна. Така или иначе, камерата се демонтира през 1937 г. и се продава за скрап по време на Втората световна война.

Дрегер е първият, който изследва прилагането на кислород под налягане при декомпресивна болест. Протоколите му са приложени на практика от Бенке и Шоу в края на 30-те години на 20 век. През 1939 г. американският флот започва да третира водолази, страдащи от декомпресия, с хипербарна кислородна терапия. Приложението в този случай е доста различно от всички предишни употреби на хипербарната терапия, която използва само сгъстен въздух.

След Втората световна война американските военни провеждат изследвания на терапията края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, които популяризират употребата й.

През 50-те години Ите Боерема от Холандия възприема идеята за "наводняване" на тъканите в организма с допълнително количество кислород. Сърдечният хирург Боерема работи с учените от Кралския холандски флот, провеждайки редица оперативни опити с животни в хипербарна камера с кислород. Резултатите са толкова успешни, че в университета в Амстердам е построена голяма хирургична хипербарна камерна зала, където следва да бъдат извършвани редица сложни сърдечни и белодробни операции. Боерема и неговият екип са първите, които някога са лекували газова гангрена с хипербарна терапия, използвайки експериментално прасе. Боерема публикува и научния си труд "Живот без кръв" – доклад, описващ състоянието и лечението анемични прасета, третирани успешно с целебния метод. Тези свине могат да процъфтяват в хипербарната камера дори при пълна липса на циркулиращи червени кръвни клетки в кръвта им.

Вижте трета част

По статията работи: Виктория Милова