Създаване на първата ваксина срещу малария

От 1986г.

Откриването на първата противомаларийна ваксина може да се счита за наистина интересен и значим момент в историята на ваксините. В действителност, много учени се опитали да се преборят за първенството в реализацията на това постижение. Но колумбийският лекар Мануел Елкин Патаройо находчиво успял да изпревари всички свои колеги.

Мануел бил най-големият син в семейство от десет деца. Още докато бил на девет години, той се разболял тежко от туберкулоза. И, както често се случва, именно това изпитание в живота му предопределило намерението му да се посвети на докторската професия. През 1965г. той бил приет в медицинското училище в "Universidad Nacional de Colombia". След това Патаройо продължил образованието си в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. Там той се обучавал под ръководството на известния имунолог Хенри Кънкел, който помагал на младежа както професионално, така и финансово. Не било чудно, че всички много харесвали лъчезарния и безкрайно любознателен млад колумбиец. Вирусологът Джон Зейбриски твърдял, че ако някой в Колумбия може да направи нещо значимо в науката, то това със сигурност бил Мануел.

По това време Зейбриски бил ангажиран с търсенето на специфични повърхностно клетъчни маркери за установяване на податливостта към ревматична треска. Тъй като въпросното заболяване било голям проблем в Колумбия, Патаройо побързал да се прибере в Богота и да се отдаде на работа в болницата "Сан Хуан де Диос". Всичко вървяло по план, когато един ден легалността на здравното заведение била поставена под съмнение и малко по-късно то било затворено. Никой не знаел до кога щяло да продължи това положение. Добрата новина била, че сградата все още разполагала с ток и с вода. Управителите позволили на младия лекар тайно да продължи да използва лабораторията си. Там той събирал кръвни проби от бременни жени, които проби впоследствие продавал на лаборатории в САЩ и Европа за нуждите на различни проучвания.

Когато през 1978г. "Сан Хуан де Диос" била отворена отново, собствениците на болницата се изправили пред дилема. Какво да правят с Патаройо? Тъй като бил ценен кадър, те му предложили да се "настани" в оригиналната сграда на болничното заведение, която била изоставена отпреди 20 години. Младият мъж приел "сделката", а с нея – и отговорността да ремонтира болницата. В крайна сметка, с помощи и дарения от много места, скоро ученият разполагал с огромна лаборатория, а през 1981-ва "владението" му получило международно признание да съществува като институт. Точно тогава докторът решил да се ангажира с един от най-големите проблеми в родината си – маларията. (Всяка година между 1,000 и 2,000 от 500,000 случая на болни от малария завършвали с фатален край).

В разглеждания период редица заможни центрове на територията на САЩ и Европа вече били стартирали проучвания за създаване на противомаларийна ваксина, като много от тях разчитали и на Световната здравна организация за финансова подкрепа.

Напротив, липсата на достатъчния бюджет за провеждане на проучване не спряла Патаройо да се включи в надпреварата на западните учени в измислянето на въпросния животоспасяващ препарат. Най-напред, колумбиецът успял да осигури опитни животни за своите експерименти. Той си набавил 100 от т. нар. нощни маймуни (дребен вид примати) – те били изключително подходящи за случая, защото били податливи към заразяване от малария.

През 1986г. и 1987г. колумбийският екип инжектирал в животните експериментален синтетичен протеин, създаден с идея да имитира въздействието на маларийния протеин. Учените работили наистина неуморно, като голяма част от тях почти не напускали лабораторията.

През август 1987г. Мануел съобщил, че три специфични вида синтетичен протеин изграждат сериозна защита срещу малария при маймуните. Проблеми не липсвали обаче - въпросните препарати причинявали нарушения в черния дроб на приматите. Започнали нови опити с цел усъвършенстване производството на ваксината. От Англия пристигнали молекулярни специалисти, които с опита и предложенията си се заели да помагат в начинанието. В крайна сметка, в резултат на труда на много хора, ваксината била факт. И естествено – веднага била тествана на маймуни, при това с голям успех. Следващата стъпка обаче била тя да се изпробва върху хора.

По същото време етичната комисия на СЗО поставила важно изискване при експерименталното тестване на ваксини, а именно – концентрацията на паразити в кръвта на доброволците да не надвишава повече от 0.5%. По този начин се гарантирал животът на индивидите, въвлечени в изследването, както и ефикасността на постигнатите резултати, в случай, че паразитите са по-малко и не могат да предизвикат имунен отговор.

Патаройо си дал сметка, че може би няма да успее да отговори на поставената от СЗО норма, за което бил измъчван от немалко угризения. Но все пак решил да проведе експеримента. В опита се включили 13 войници от колумбийската армия, които били разделени на три групи. Първата била инжектирана с една версия на ваксината, втората група – с друга версия. Третата група получила само плацебо. Всички войници били инжектирани с живи маларийни паразити.

По време на експериментите колумбиецът наистина преживявал вътрешна драма. Мисълта, че отговоря за живота на хора непрекъснато тревожила съзнанието му и той всеки ден се молил нещата да не се объркат. Към края на втората седмица, станало ясно, че една от версиите на ваксината била успешна: трима от петима доброволци се възстановили без лечение. Другата версия обаче се оказала неефективна. Като цяло, всички войници, които се разболели от малария, били лекувани и се измъкнали от ситуацията живи и здрави.

Гражданите на Колумбия били обхванати от голяма еуфория, научавайки новината за успеха на своя учен. Но радостта на хората бързо била помрачена от реакцията на някои експерти. Специалистът Луис Милър обвинил колумбийците, че не са спазили изискванията на СЗО за нивата на допустима концентрация на паразити в кръвта на участниците в експеримента. Патаройо признал, че това било така. Но в своя защита казал, че внезапното и бързо размножаване на маларийните паразити било много характерно явление и, че се случвало, въпреки регулярните и чести контролни проверки. Той завил, че доброволците веднага били подложени на лечение и животът им бил вън от опасност.

Така или иначе, измислената от колумбиеца ваксина остава една от най-ефективните и днес. И макар че не защитава на 100% от коварното заболяване, със сигурност представлява ефективен начин за превенция.

Статията е част от историята на: