Тарар - най-гладният човек в историята

Всеки от нас познава някой, който е способен да изяде необичайно голямо количество храна. За щастие обаче хората, чиито апетит е сравним с този на французина Тарар, са изключителна рядкост.

Тарар е роден през 1772-ра година в дома на най-обикновени френски селяни. Точната дата, на която се е появил на бял свят, не е запомнена. Физиката на вечно гладното момче не се различавала особено от телосложението на връстниците му. Единствената странна телесна аномалия, която подсказвала за неутолимия апетит на Тарар, била увисналата около корема му кожа, както и необикновено широката му челюст.

Лакомият французин изяжда всеки ден огромни количества храна. Поглъща ежедневно цели хлябове, както и ястия, способни да нахранят нормален човек за цяла седмица. След всяко ядене стомахът му се издува като балон.

Родителите на Тарар не могат да изхранят необикновения младеж и се виждат принудени да го изоставят. Затова той се присъединява към пътуващ цирк. Той открива всяко представление, като изяжда цяла кошница с ябълки, камъни и дори поглъща живи животни. Тълпите остават едновременно отвратени и запленени от номера на „най-гладния човек в историята“.

Единственият недостатък на представлението е неприятната миризма, която Тарар отделя. По думи на очевидци „след като мъжът се натъпче така, че коремът му заприличва на бъчва, тялото му смърди толкова лошо, че никой не смее да се приближи на по-малко от 15 метра от него“. Самият собственик на цирка не е доволен от факта, че освен вонята, след всяко ядене Тарар става толкова муден, че едвам напуска сцената.

Дали французинът е изгонен от пътуващия цирк или го напуска доброволно не е ясно и до днес. Знаем само, че той се установява в Париж, където става уличен артист. Пред очите на тълпите той поглъща множество останки от животни, както и твърди предмети. Тази диета му причинява сериозни здравословни проблеми. През 1788-ма Тарар получава чревно затлачване и е настанен в болница. Там той е третиран с разхлабителни медикаменти и се възстановява бързо. Опитва се да докаже на лекуващия лекар, че е оздравял като поглъща часовника на медика.

Животът му се променя драстично, когато се присъединява към Френската армия. За неголяма изненада войнишките порциони не успяват да задоволят апетита на „най-гладния човек в историята“ и той започва да слабее. Въпреки че разпоредителите му осигуряват четворна порция, той продължава да линее и скоро влиза в лазарета, страдайки от хронично недохранване.

Лекарите във военната болница решават да тестват способностите на лакомия французин и започват да му предлагат живи животни, които той изяжда без дори да дъвче костите им (животните, не лекарите). Най-впечатлителното ястие, с което той успява да се справи, е двуметрова змиорка. Способността на Тарар да поглъща предмети без да ги дъвче е забелязана от един френски генерал. Военоначалникът кара „най-гладния човек в историята“ да погълне няколко ценни документа и да ги занесе на съюзниците в друга част на страната, където „да ги извади от тайника си по естествен път“.

Първата мисия на Тарар е успешна. Наградата, която получава, е чувал, пълен с кравешки органи. Когато обаче лакомникът е пратен с тайно писмо в Прусия, немските власти го залавят и след няколко дни целта на посещението на французина „излиза наяве“. През няколкото си дни в плен войникът е бит, унижаван и дори изкаран за подигравки пред немските тълпи. След като е освободен от прусите, се завръща във военното си поделение, където е наказан за провала.

Тази неприятна случка кара Тарар да се завърне в лазарета и да умолява лекарите да излекуват неутолимия му глад. Първоначално медиците го церят с потискащи апетита традиционните за 18-ти век лекарства - опиум и оцет. След като медикаментите нямат ефект, на пациента започват да се дават само рохки варени яйца и други „запичащи“ храни.

Диетата, на която „най-гладния човек в историята“ е подложен, не утолява апетита му, затова той излиза тайно всяка вечер и рови в кофите за боклук, за да търси остатъци от храна, както и трупове на животни. Според някои сведения нестихващият му глад го принуждава да се прокрадва и във военната морга… Първоначално лекарите не обръщат особено внимание на нощните разходки на Тарар. Една вечер обаче от една от болничните стаи изчезва бебе. Следите сочат, че невръстното дете е станало част от вечерята на лакомника. Лекарите изхвърлят пациента си от болницата и Тарар изчезва от историята за няколко години.

Следващите писмени сведения, които учените имат за „най-гладния човек в историята“ са от 1798-ма година. Тарар се появява пред прага на една парижка болница в много лошо здравословно състояние. Той споделя с лекарите, че една вилица, която бил изял преди 2 години непрекъснато го боде в корема. Оказва се обаче, че лакомникът страда от туберкулоза и след няколко дена в изолация, французинът умира.

И до днес учените спорят защо Тарар е изпитвал толкова силен глад. Според някои медици особеното състояние на „най-гладния човек в историята“ се дължи на невероятно ускорен метаболизъм. Други смятат, че свръх апетитът му се дължи на тумор в мозъка. Каквато и да е причината, Тарар остава завинаги известен като човека с най-силния глад в цялата писмена човешка история.

Редактор: Георги Динев