Как крал Фридрих Велики успява да спаси народа си от глад

Фридрих II, наречен от съвременниците си Фригрих Велики, е пруски крал, станал известен с реформацията на кралството си. Той наследява малка страна, която притежава сравнително добра армия, но е обкръжена от могъщи съседи. През четирите десетилетия, в които той управлява кралството, Прусия се разширява значително на изток и юг. В резултат на умелите военни кампании и добрия си усет за дипломация, Фридрих Велики е запомнен като най-добрия стратег на 18-ти век.

Един от първите вътрешни проблеми, с които той се сблъсква, е масовият глад, измъчващ голяма част от населението на страната. Опустошителните конфликти, разразили се в различни части на Прусия, унищожават голяма част от посевите и оставят цели градове без прехрана. Тъй като Фридрих Велики има навика да търси алтернативни решения за всеки проблем, той иска да популяризира земеделските култури, които растат под земята, където войниците не могат да изпотъпчат хранителните части на растението.

Първоначално монархът се спира на цвеклото, но то не е достатъчно хранително, за да задоволи нуждите на пруските граждани. Тогава се спира на едно растение, което почти не се отглежда в Централна Европа по това време - картофът.

Картофите са познати на европейците още от времето на Великите географски открития. Предполага се, че са внесени на стария континент още през 17-ти век. Кореноплодът е известен със своята издръжливост на студ, както и с умението си да вирее в бедни почви.

Въпреки качествата си, жълтия зеленчук остава извън менюто на европейците в продължение на столетия. Причината за това е, че когато картофът е донесен от Америка, готвачите не го варят или пекат, а го поднасят на трапезата суров. Тъй като напомня ряпа, зеленчукът се сервира нарязан на салата, което води до няколко случая на хора, които се отравят със соланин. Веществото се съдържа в малки количества във всеки картоф, като в зелените части концентрацията е по-голяма. При термична обработка токсинът се разгражда и любимите на мнозина зеленчуци стават безопасни за консумация. За съжаление нашите прадеди не били запознати с тези факти и населението на Стария континент решава да отстрани опасното растение от менюто си.

Въпреки това картофите се отглеждат в някои краища на Нидерландия, Франция и Британия. В немските държави и Свещената римска империя те били почти непознати. Легендата гласи, че веднъж докато прекосява нива с картофи, върху която се провело сражение, Фридрих II забелязва, че грудките на растението са непокътнати. Затова той решава да популяризира културата в цяла Прусия.

Първоначално той раздава картофи на селяните и им обяснява как се отглежда този кореноплод, както и как да се консумира безопасно. Въпреки това селяните остават подозрителни към новата храна. Много малко граждани на Прусия започват да отглеждат картофи след първия опит за популяризиране, извършен от пруския монарх.

След като кампанията му претърпява неуспех, Фридрих Велики решава да използва по-екстравагантна стратегия за разпространяване на културата сред поданиците си. Той използва „обратна психология“ с цел да накара фермерите да започнат да отглеждат издръжливата култура.

Според няколко исторически извора монархът казва на кралските земеделци да засадят картофи в една от нивите в покрайнините на Берлин. След това разполага войници, които да охраняват насажденията от гладните селяни. Разбира се, любопитните граждани започват да се прокрадват в кралския имот, за да видят какво е това ценно растение, което не е достъпно за простолюдието. Когато поданиците откриват, че войската на Фридрих Велики пази зорко лехи с картофи, те започват да засаждат културата и в своите градини.

Всъщност тъкмо това бил плана на кралят на Прусия. Той искал да убеди своите сънародници, че грудките на кореноплода са изключително хранителни и са достойни дори за господарската трапеза.

Някои изследователи се съмняват в правотата на тази история, наричайки я „записана легенда“, тъй като по това време картофите са познати в Европа от дълги години и най-вероятно Фридрих II просто е наредил на фермерите си да отглеждат издръжливата култура.

Независимо дали историята е вярна или не, Фридрих велики е един от най-обичаните пруски крале, тъй като се не само завоюва нови територии за страната си, но и успява да се справи с глада, измъчващ неговите поданици.

Как Фридрих Велики се сдобива със силна армия от баща си, както и други интересни факти за предишния крал на Прусия, можете да прочетете тук.

Редактор: Георги Динев

Още по темата:

• Тарар - най-гладният човек в историята
• Скорбутът - истинското проклятие на пиратите
• Големият глад в Ирландия
• Гладомор - „тихият геноцид“ над украинския народ