Теориите за смъртта на Уилям Шекспир и причината за кончината му

От 1616г.

Бардът на Англия - Уилям Шекспир - умира на 23 април 1616 г. И до ден-днешен продължават спекулациите какво е причинило неговия летален край. Няма записи, които могат да разкрият изцяло загадката, дори зет му, който е лекар, не описва историята на заболяването или кончината му.

Обстоятелствата около смъртта на поета

Когато става въпрос за смъртта на Уилям Шекспир, най-популярната и известна версия е, че със своите приятели поети Майкъл Дрейтън и Бен Джонсън той излиза една вечер, консумират много алкохол и на другия ден умира. Историята е разказана от един викарий от Стратфорд на Ейвън - родният град на Шекспир и мястото, където отново се е върнал и го застига смъртта - доста късно, в средата на 17 в., близо 50 години от кончината на великия поет и драматург. Предположението е, че е получил някаква инфекция заради треската, която го поваля и която го довежда до фаталния край.

Тъй като няма никакви доказателства какво е причинило смъртта на Шекспир, хипотезите на специалистите се въртят около заболявания, които са били типични за времето, в което е живял творецът. Факт е, че и за тях се знае много малко поради липсата на медицински познания тогава. Още по-разочароващо е, че зетят на Барда от Ейвън, както наричат Шекспир, е добилият репутация на добър доктор Джон Хол, женен за дъщерята на поета Сузана. Той описва в детайли лечението на своите пациенти, дори на съпругата и дъщеря си Елизабет, но в бележките му липсва информация за лечението на Шекспир или защо не е успял да спаси живота на тъста си. Хол предпочита да прилага билки и минерали, отколкото да използва пиявици, каквато е редовната практика в онова време. Той ги смесва по рецепти, публикувани в "Избрани наблюдения върху английските тела" - книга с негови изцеления, подбрани от хирурга от Уорикшир Джеймс Кук. Вероятно някой от тези лекове са приложени и на известния му тъст.

През последните три години от преди смъртта си Шекспир не пише други творби, което още повече засилва теориите около състоянието му. Може да е бил болен или пък уморен. Друг факт, който допълнително засилва подозренията, е, че няколко месеца преди да почине подготвя завещанието си. Това не е нещо толкова необичайно - хората да отлагат съставянето на последната си воля до момента, когато разберат, че не им остава много на този свят. Това може да е известна индикация, че Шекспир е знаел, че умира, но няма доказателства в тази посока. Той не дава никакви лични подробности в завещанието, не споменава артистични постижения, книги, документи или ръкописи. Оцелява единствено черновата на завещанието, която показва белези на преразглеждане - драматургът изглежда започва да го пише много по-рано, но го променя на 25 март 1616 г., а умира месец по-късно. Предполага се, че изменя завещанието си заради брака на по-малката си дъщеря Джудит (тя има близнак Хамнет, който умира на 11-годишна възраст незнайно от какво). Тя е омъжена за Томас Куини и Шекспир по никакъв начин не иска той да има досег до неговото имущество.

Между другото, в своето завещание драматургът се описва "в перфектно здраве и памет, слава Богу". На тези думи също не могат да се доверят изследователите, тъй като те са типична фраза и не означават непременно, че Шекспир не е изпитвал симптоми на болест, която по-късно отнема живота му.

Грип или тиф?

Информацията от викария, че великият творец е повален от треска след "весела среща" с Дрейтън и Джонсън е вярна сама по себе си, но дали състоянието е причинено именно от многото пиене, е спекулация. Някои изследователи споменават, че зимите на 1615 и 1616 г. са белязани от сериозно огнище на грип точно в града на Шекспир - Стратфорд на Ейвън. Като вероятна причина се посочва и епидемия от тиф, провокирана от малкия поток, който минава и покрай къщата на автора.

В други трудове могат да се открият намеци за естеството на лечението, което зетят Джон Хол може да е приложил. В книгата "Английската домакиня" от Джервейс Маркъм (1683 г.) е налична рецепта срещу треска, която се препоръчва в онези времена. Тя включва джулеп - представлява силно ароматизирана напитка с билки, като едни от съставките й били лимоните и цикорията. На болния творец може да е приложено и бадемово мляко, ароматизирано с билки, известни с действието си да свалят температурата. Такива са листа от ягоди, тученица и теменужка.

>>> Пет от най-обичаните билки и медицинската им употреба през вековете

Хипотезата за сифилиса

Друга, според мнозина несъстоятелна, хипотеза за здравословното състояние на драматурга е наблюдението, че той живо се интересува от сифилиса, точно описва неговите клинични прояви, а последните му сонети навеждат специалистите на мисълта, че може да е заразен с "безкрайната болест". Още едно нещо ги кара да мислят в тази посока и това е промяната в подписа му - белег за наличието на тремор. Теорията на изследователите, подкрепящи тази хипотеза, е, че Шекспир е лекуван от сифилис с живак, което се подсказва от тремора, социалното оттегляне и липсата на нови творби в последните му години.

>>> История на разпространението на сифилиса в Европа

Никой не знае как и от какво е починал Уилям Шекспир. Макар и спекулативна, историята с вечерния запой и последвалата треска продължава да се посочва като причина за неговата кончина. Той умира на 23 април 1616 г.