История на разпространението на сифилиса в Европа

От 1495г.

Акценти

И в миналото, и сега сифилисът е изключително сериозно венерическо заболяване. Болестта има дълга и бурна история - през 1495 г. избухва епидемия, която обхваща цяла Европа 150 години, след като Черната смърт погубва милиони на същия континент. Но "голямата шарка", както още наричат полово предаваното заболяване, еволюира в много различен вид чума. За разлика от бубонната напаст, заразените със сифилис може да търпят болка, мъка и обезобразяване в продължение на години, преди да загинат от мъчителна смърт.

Корени на сифилиса в Европа

През 1489 г. папа Инокентий VIII е в обтегнати отношения с Фердинанд I от Неапол, защото последният не иска да плати дълговете си към ръководителя на римокатолическата църква. За да го уязви, папата предлага на Карл VIII от Франция да завземе територията, който имал известно право да я управлява по линия на баща си, чиято майка била Мария Анжуйска. През 1494 г. Фердинанд I умира и наследникът му Алфонсо II претендира за Миланското херцогство, което дълго време се управлява от Лудовик Сфорца. Сфорца агитира Карл VIII да приеме предложението на папата и да завладее Неаполското кралство, за да спре заплахата в лицето на Алфонсо II. В края на 1494 г., година след завръщането на Колумб от първото му пътуване до Америка, Карл VIII нахлува в Италия с 25-хилядна армия, състояща се от швейцарски, фламандски, испански и дори италиански наемници. Първият град, в който влиза армията, е Рим, където войниците се отдават на поквара в продължение на един месец. През февруари 1495 г. войската на Карл VIII влиза в Неапол необезпокояван заради малобройната армия на града. Френската армия е приветствана от местните, защото се надяват да се подобри живота им, но по-късно намразват французите заради кражбите, хаоса и покварата. Карл VIII става все по силен и това провокира италианските владетели да се обединят. В съюза влиза и Лудовик Сфорца, който побеждава френския владетел в битката при Форново през лятото на 1495 г. Именно по време на това сражение италианските лекари пишат за първи път за заболяване, което наблюдават по френските войници. Те описват ужасяващи пустули, много по-лоши от проказата, разказват за смъртоносна болест, предавана по полов път. Оказва се, че това е сифилис и скоро френската армия е обвинена в неговото разпространение.

Лора М. Гоф, специалист по история на медицината, коментира, че условията на война се оказват благоприятно обстоятелство за избухването на сифилиса. Това се случва, когато великите сили в Европа - Испания, Франция, Папската държава и Свещената римска империя желаят да контролират Апенинския полуостров. И италианската, и френската армии се състоят от наемници от цяла Европа, а войните продължават 30 години - достатъчен период от време не само за бракове между наемници и местни жени, но и за изнасилвания и проституция - болестта се разпространява бързо в Европа, когато войниците се връщат по родните си места.

Трябва да се има предвид, че в началото сифилисът протича много тежко, по-бързо се разпространява и в сравнение с днешното заболяване и нетипично в еволюцията си, той често бил фатален. Привържениците на колумбовата хипотеза считат, че всички тези особености се дължат основно на новостта на болестта и тъй като населението не е имало време да добие имунитет. След това венерическият сифилис става ендемичен за Стария континент, определени щамове на причиняващата го бактерия стават водещи и заболяването придобива по-лек характер.

Според друга теория разпространението на сифилиса в Европа не идва от нахлуването на френската армия в Неапол. През 1492 г. Фернандо де Арагон и Изабел Кастилска издават едикт за прогонване на евреите. Според документа всички от еврейски произход трябва да напуснат Испания и териториите й, ако откажат да приемат католицизма. Близо 200 000 души напускат страната и отиват в Северна Африка и Южна Европа. Някои групи се заселват пред вратите на Рим и там пламва огнище от сифилис, което убива 30 000 души. Въпреки усилията, болестта навлиза в града. Затова някои хронисти от онова време нападат евреите, че са разпространили заболяването в Европа, което според тях вече е било на италианска територия преди французите да нахлуят в Неапол.

Най-бедните - най-честите жертви

В продължение на десетилетия през 17 и 18 в. сифилисът се среща в общностите, но най-много е разпространен сред бедните, особено сред младите жени. Това са предимно прибягнали до проституция, за да оцеляват и да се издържат финансово, или жертви на сексуално насилие. Тук са включени и онези, които работят като домашни прислужници и се оказват в ситуации, застрашаващи здравето им заради инфекции. Изследователи спекулират, че до 1700 г. над една пета от лондончани са се заразили със сифилис до 35-та си година.

Счита се, че болестта е по-често срещана сред мъжете, които живеят от заплата до заплата и са в периферията на икономиката на английската столица. Това често са приходящи, дошли в града, за да намерят начин да оцелеят. Заболяването се среща и в по-богатите слоеве на обществото. Представителите на силния пол, разполагащи с власт и пари, също са в опасност, особено онези, които са привлечени от огромната и разнообразна секс търговия в Лондон. Тези, които се сдобиват с болестта, след това я прехвърлят на съпругите си и на бъдещите си деца. Вроденият сифилис, предаван от майката на плода, също се превръща в огромен проблем. Някои деца имат късмета да не показват признаци на инфекция, други ги сполетява спонтанен аборт или умират в ранна възраст, с увреждания на органите и костите, анемия, кожни лезии и с неврологични проблеми.

До средата на викторианската епоха здравето и поведението на гражданите са обект на нарастващ интерес, както и на намеса от страна на властта и на борците за социални реформи. В Обединеното кралство сифилисът предизвиква сериозна растяща здравна криза в очите на медицинската общност. Също така болестта се разглежда като символ на по-широка морална криза. Проституцията, другото социално зло, е тясно свързана със заболяването, но не може едностранчиво да се обвинява само тя. Прави впечатление, че моментите, в които се проявява някакво съчувствие към болните от сифилис, са насочени предимно към мъжете клиенти, а не към бедните жени от работническата класа, които стават проститутки, за да свързват двата края.

Борба със сифилиса на законодателно, военно и обществено ниво

Медицинската статистика за броя на болните от венерическото заболяване допълнително буди тревога във викторианското общество. Но властимащите са най-силно обезпокоени от въздействието на сифилиса и други полово предавани инфекции върху британската армия. Безпокойството е толкова голямо, че води до появата на законодателни мерки. Властите са убедени в нуждата от въвеждането на "санитарен надзор на обикновените проститутки".

През 1864 г. е приет Законът за заразните болести, който има за цел да контролира връзките на войници и моряци с жрици на платената любов, за да бъдат намалени нивата на полово предаваните болести. Законът разрешава регистрация, арест и инвазивен медицински преглед на всяка жена, която е заподозряна, че проституира. Ако се окаже, че е носител на сифилис или друга венерическа болест, се затваря в специално медицинско заведение, известно като "заключена" болница. Жените, които откажат да бъдат прегледани, се осъждат на затвор до 6 месеца с тежък физически труд. Законът не се отнася за никой мъж. Явното неравенство поражда протестите на социални реформатори и на граждани, които са възмутени от проявеното законодателно отношение само към жените. Години са нужни, за да бъдат отменени този и други като него закони през 1886 г. В същото време общественото неодобрение измества фокуса си повече към богатите мъже, които продължават да се възползват от бедните жени.

Отмяната на викторианските закони за заразните болести зарадва мнозина, но причината за тяхното въвеждане продължава да стои като проблем. Сифилисът и останалите венерически болести като гонореята например не спират да намаляват военните ресурси. И през Първата световна война, и през Втората те са в основата на липсата на работна и мъжка сила, въпреки съществуващи вече по-ефикасни лечения. Между 1914-1918 г. статистиката показва, че са налице над 400 000 приема в болница на войници от британската армия, като причината е болести, предавани по полов път. Близо 5% от всички, които са служили по време на войната, са се заразили, което означава, че не са си изпълнявали задълженията няколко седмици. Сифилисът е най-сериозната венерическа инфекция, но ако се лекува навреме, последиците от него могат да бъдат ограничени. Войниците не са наказвани, защото са се заразили с него, а защото са прикрили, че го имат.

По време на двете световни войни високите нива на инфекция в армиите не могат да бъдат пренебрегнати. Военните правят всичко възможно да решат проблема чрез предупреждения за моралните и физически последици от липсата на самоконтрол под формата на плакати, програми за здравно образование, глоби и лишаване от свобода, центрове за ранно лечение, отваряне на лицензирани публични домове, безплатни презервативи.

>>> Защо американците популяризират презервативите след Първата световна война

Сифилисът провокира широки дебати относно поведението и отговорностите както на отделния човек, така и на самото общество. Преди 1900 г. ужасяващият вид, който болестта придава на хората, се смята за божественото наказание за извършения грях. Заболяването често присъства в изкуството и литературата. Използва се за символизиране на моралните недостатъци, за предупреждение. Албрехт Дюрер, Уилям Хогарт, Себастиан Бранд, Лука Джордано, Жерар дьо Лайрес, Едуард Мунк, дори Пабло Пикасо оставят произведения, изобразяващи хора, поразени от сифилис.

Статията е част от историята на:

• История на сифилиса