Сифилисът в ренесансова Европа

От 1527г.

И в миналото, и сега сифилисът е изключително сериозно венерическо заболяване. Произходът на патологичното състояние и към днешна дата не е изцяло изяснен. Въпреки това, медицинските историци популяризират две основни теории, които ни показват от къде и как би могло да се е разпространило патологичното състояние.

Първата теория е по-популярна с името Колумбова, тъй като се счита, че Венериният дар е разпространен от великия откривател Христофор Колумб и екипажа му. Тъй като хората не са имунизирани срещу това заболяване и не са имали време да си създадат защитен механизъм, те лесно се поддават на това смъртоносно състояние. Този пример не е в сила единствено за сифилиса. Процесът действа и в обратна посока, що се касае за местното американско население - индианците лесно се заразят от новите болести, внесени от европейците. Точно така се разпространява епидемията от вариола сред този древен народ.

Втората теория се нарича Преколумбова. Няколко древни писмени източници посочват на медици и историци, че съществуват лечения и симптоми, свързани с това заболяване още в Класическа Гърция, но наистина е трудно да се подкрепят тези твърдения със сигурност, защото липсата на източници ни оставя само да гадаем.

Корени на сифилиса в Европа

Старият континент започва бурното си развитие във всеки аспект през Ренесанса, а по този начин Европа се превръща във водеща световна сила. Често пъти, когато повечето хора се замислят за Ренесансова Европа, несъмнено си създават красива асоциация. Припомнят си, че красотата на Италия достига своя връх, отразена в творбите на немалко художници, които създават своите шедьоври именно в този период. Представяме си и хора, облечени интересни и необичайни дрехи, а всеки стил демонстрира различен социален статус. Но след това се зараждат първите сифилисни огнища и на Стария континент започват да се разхождат съвсем различни европейци, а картината коренно се променя.

Действително - избухването на епидемията от сифилис по това време е доста нова и сериозна заплаха за бързо разрастващата се Европа. Първият описан случай на болестта е във Франция - по-точно, по през 1527 година, във времето на френските войни, когато на обсада е подложен град Неапол, Италия.

Не е ясно точно как е стигнал до там сифилисът, но е доста вероятно болестта да е предадена от испанските наемни войници. Това предположение се прави, защото повечето от членовете на екипажа, които пътуват до Новия свят, впоследствие се присъединяват и към войските на Чарлз VIII, за да обсадят Неапол. Част от тях преживяват болестта и я разпространяват в цяла Европа, докато пътуват.

Вероятно вече сте се си задали и въпроса как са изглеждали симптомите на болестта, разгледани през погледа на хората от миналото. Описанията са цветисти и не е изключено част от тях да са се превърнали в източник на сценарии на не един и два съвременни филми на ужасите. Това заболяване е толкова лошо и коварно, че хората, заболели от него, нерядко губят части от телата.

Да, заразата поразява плътта, която при напреднал стадий - освен с нетърпими болки, е съчетана буквално със свличането на поразената тъкан от лицето. Ако раните на страдащите не се обработят, максималният период, за който могат да оцелеят, е няколко месеца. Разбира се, епидемията от сифилис не може да се сравни по смъртност с тази по време на "Черната смърт", отнела живота на почти 50% от населението, но и при тази, причинена от венерическото заболяване, загиват немалко европейци.

Хората се разхождат по красивите улици, а лицата им изглеждат ужасяващо. Според древно описание заболяването поразява устните, носа, почти цялото лице и гениталиите, които буквално се разпадат. Това причинява огромна паника сред населението, а медиците отчаяно си опитват да открият действащи терапии за ограничаване на заболяването.

Въпреки че епидемията от сифилис сериозно възпира растежа, характерен за Ренесанса, именно в този период Европа достига най-високия си връх.

Сифилисът се пресъздава и в доста интересна картина на човек, страдащ от известните дотогава симптоми на сифилис. Също така венерическото заболяване е описано в немалко ренесансови пиеси.
Не е известно до колко пациентите от миналото са съумявали да се лекуват адекватно срещу болестта, а малкото успели да се излекуват носят белези през остатъка от живота си. По-заможните европейци са можели да се възползват от протези като тази от снимката по-долу.

Венерическото заболяване започва да бъде ефективно третирано едва около 1910 г. след появата на антибиотика салварзан.

По статията работи: Виктория  Милова