Работа на Вирхов в областта на онкологичните заболявания

От 10.3.1845г. до 13.10.1902г.

Понятието клетъчна патология, което е въведено с участието на Рудолф Вирхов се появява, за да даде нова формулировка и на самото понятие за болест. Творчеството на учения, което обхваща почти всички сектори на патологията е впечатляващо. В него немалко място заемат неоплазиите. Мюлер, който е учител на Вирхов, твърди, че няма структурно различие между туморните и нормалните клетки.

Дюпюитрен се опитва да предизвика рак у животно чрез инокулация на част от злокачествена тъкан. През 1827 Крювелие (френски хирург, клиницист, патологоанатом, ученик на Дюпюитрен, професор в Монпелие и Париж) според съобщение пред Френското анатомично дружество пробва субстанция, наречена "раков сок". Ракът е смятан за "тумор, който смущава структурата на тъканите", а всяка туморна тъкан има свой аналог в организма.

През 1843 датският анатом Адолф Хановер, установявайки приликата между раковите клетки и епителните клетки на покривната тъкан, подхвърля идеята, че раковите клетки могат да бъдат назовавани и кота епителиом. Тогава избухва остър спор между множество хистолози и клинични лекари по отношение на зараждането на рака: първите защитават схващането за спецификата на клетката с убеждението, че раковият процес създава нов тип клетка; вторите, начело с френския хирург Леи Велпо – председател на Френската медицинска академия, застъпват мнението, че морфологичните явления пораждат патофизиологични изменения. "Раковата клетка не е нищо, освен вторичен продукт, вместо да е елемент на болестта sine qua non (без което не може). Ракът следователно е единно заболяване, диатеза с различни прояви съобразно тъканите, които засяга."

През 1845 година това кръстосване на различни идеи кара Вирхов още веднага да заеме безкомпромисно поведение и позиция: "В първите години от моята кариера аз се мъчих да се боря с текущите  грешки и смятам, че сега сме стигнали до положение да доказваме, че не съществуват специфични елементи на туморите без аналогия с нормалните тъкани. Трябва напълно да изоставим предположението, че един тумор може да се развива в тялото като независим. Туморът е част от тялото, той се намира в него и се подчинява на законите му."

Както и Брусе, Вирхов подчертава ролята на местните дразнители при развитието на рака. Колкото до метастазите, той смята, че е неправдоподобна разпространената идея за пренасяне на разстояние на разрушенията на тъканите, търсейки вината най-напред в хуморалната зараза от течностите на тумора. "Произлизащите от тумора сокове упражняват в някои елементи действие, подобно на посев". Занимава го също проблемът за наследствеността при рака: "Предаването на рака може да бъде наследствено както при невусите, но то има преди всичко характер на предразположение... Това се наследява, а не болестта, защото ако се отнася за самата болест, бихме могли да я различим много по-рано".

Терминът левкемия, дума с гръцки корен, се превежда буквално като "бяла кръв", принадлежи на Вирхов, който се изненадва от белезникавото оцветяване на плазмата на болните, атакувани от загадъчната болест, разпространила се с ужасна бързина няколко десетилетия по-късно. Основната работа на Вирхов в областта на онкологичните заболявания способства за описването на първите случаи на левкемия.

В предприетите проучвания на заболяването туберкулоза Вирхов показва, че в действителност съществуват няколко вида увреждания: струпвания на туберкули, което се представя като клетъчна неоплазия, и обикновено възпаление на алвеолите, подобно на наблюдаваното при пневмония. Само струпването на туберкулите е типично. Тази дуалистична доктрина на ученша в продължение на много време е признавана за неопровержима.

Сифилисът също не се изплъзва от неговия анализ. Вирхов пристъпва към хистологична експертиза на вътрешните опустошения на болестта, разпознавайки по-специално сифилистичния нефрит.

Вирхов стига до извода, че увеличаването на белите кръвни клетки е патологичен процес. Това е своеобразна инфекциозна атака, а тя напредва с бързината на тези клетки, които се спускат върху бактериите натрапници, като ги обкръжават и разкъсват. Белите кръвни клетки са спешната помощ на организма.

Вирхов не се задоволява единствено с личното си творчество: институтът за него е мястото, където може да преподаде своите знания на студенти, които понасяйки строгостта, изискванията и упоритостта на своя преподавател. Те признават, че имат за вдъхновител един от най-честните и работливи учени на своето време. Именно чрез неговите студенти творчеството на Рудолф Вирхов се развива в много клонове на медицината.

Статията е част от историята на:

• История на Рудолф Вирхов