Традиционната медицина на живеещите в арктическата пустош инуити

От 1801г. до 2001г.

Инуитите са група от народи, които живеят и до днес на територията на Аляска, Канада и Гренландия.  Те обитават най-северните части на Америка от около 2000 години, като винаги са живеели на отвъд линията на дърветата. Някои от племената се изхранват предимно с лов, други с риболов. Именно инуитите са създателите на емблематичната снежна къща, наречена иглу. В продължение на стотици години облечените в кожа обитатели на замръзналата тундра изследват и колонизират най-студените късчета земя, намиращи се от двете страни на Бафиновия залив.

Ледът, обилните снеговалежи и атаките на прегладнели животни са част от ежедневието на инуитите чак до урбанизацията на техните земи, настъпила през 20-ти век. Преди построяването на първите перманентни селища те се придържат към номадски начин на живот. Жилищата им са направени от кожа палатки или малки заслони от ледени късове. Покъщнината си пренасят благодарение на кучешки впрягове или на гръб.

В тези тежки условия настинката е най-малкият проблем, с който един инуит-ловец може да се сблъска. Жителите на суровите северни земи често страдат от контузии, измръзване или възпаления на дихателните пътища, предизвикани от арктическите ветрове. Именно затова почти всеки възрастен член на етноса умее да се лекува чрез уникална система от медицински познания и практики, възникнала абсолютно независимо от лечителските практики на заобикалящите ги народи.

Тъй като ареалът на инуитите е основно в Арктическия кръг, повечето медикаменти, които те използват, са от животински произход. Най-използваните материали са мас, прясно месо и кости. Освен местните продукти, други използвани за лечение суровини са някои горски плодове, билки, минерали и дори самият сняг.

Едно от най-широко използваните лекарства е тюленовата мас. Тя се използва както в сурово състояние, така и варена. Суровата мазнина се използва при лечение на ушни инфекции или за облекчаване на така наречената „снежна слепота“. Варената тюленова мас се използва за облекчаване на кашлица или за проблеми с горните дихателни пътища.

Снежната слепота, наричана от конвенционалната медицина фотокератит, е раздразнение на очите, получено при прекомерно излагане на UV лъчи. Снеговете, които отразяват слънчевата светлина, са основен фактор за подобен тип нетрайни увреждания. Тъкмо по тази причина инуитите използват няколко метода за лечение на болезненото раздразнение. Първият метод е чрез намазване на тънък слой животинска мазнина по лещата на окото. Вторият е по-скоро с мистичен характер. За изпълнението му се  използват вързани на косъм въшки, които се поставят в окото на пострадалия. Жителите на Арктическите части на Америка вярват, че лепкавите крачета на насекомите ще успеят да издърпат болестта и да я премахнат от тялото на пациента.

Инуитите смятат, че всички болести идват от заобикалящата ни среда. Според тях заразите се причиняват от някакъв тип зла енергия, която навлиза в организма чрез раните или естествените отвори на тялото. Затова множество лечителски практики (като тази с въшките, посочена по-горе) включват изсмукване на „лошотията“ от организма на пострадалия.

Друг начин за гонене на болести от тялото е чрез позитивизъм. Инуитите имат специална дума за лечението чрез ведро поведение и смях. Така наречената терапия наруналатиджук се изразява в изключително приятелско отношение към всички болни и пострадали, включително и към тези, които нямат особен шанс за оцеляване. Останалите членове на общността се шегуват и закачат с пациентите, разказват им весели истории и омаловажават здравословните проблеми на събеседника си. Това е, защото те вярват, че духовете на заразата стават по-слаби, когато човек е весел и бодър, и може да се излекува по-лесно.

Повечето медицински практики на инуитите са резултат от непрекъснати експерименти, понеже те не притежават писменост. Заради това жителите на най-северните части на Америка са се научили да адаптират всеки наличен ресурс към лечителските си похвати, както и да развиват постоянно медицината си. Така например за повечето охлузвания и за спиране на кръвоизливи те използват най-вече сух сняг, събиран от глетчерите - суровина, която се събира лесно и е достъпна през цялата зима.

Редактор: Георги Динев