Традиционната медицина на саамите - най-северните жители на Европа

Саамите, наричани от другите народи лапландци, са едни от най-древните жители на Европа. Те говорят на собствен език, който е част от угро-финското езиково семейство и няма нищо общо с индо-европейските езици. Освен със своята реч, саамите се различават от заобикалящите ги народи и с външния си вид. Антрополозите смятат, че етносът е последният остатък от древна култура на ловци и събирачи, които обитават евразийските степи през епохата на Мезолита.

Освен по език и външност, саамите се различават от останалите скандинавски народи със своите бит, култура, вярвания и обичаи. Медицината на лапландците е още един уникален аспект от техния начин на живот. Тя се състои от духовна и материална част. И двата аспекта са силно повлияни от субарктичния климат, в който живее етноса.

Основното правило в медицината на саамите е принципът „тежест - противотежест“. Те вярват, че най-лесният начин да излекуваш дадена болест, е да се намери нейният причинител и след това да се неутрализира чрез подходящите медикаменти или заклинание. И тъй като разделението на церовете на магически и реални е съвременно понятие, много често лекарството е придружено от съответния ритуал.

Саамите имат три степени на „здравеопазване“. Най-леките болести се лекуват от самия заболял или неговите близки и роднини, тъй като всеки член на общността има общи познания по билкарство и традиционна медицина. Повечето физически наранявания, язвите и обривите са работа на местния медик, който има по-задълбочени медицински познания, а най-тежките заболявания се третират от самия шаман - „ноаиди“, който изцерява чрез силата на божествата на лапландците. Поради християнизацията на саамите, ноаидите изчезват от културата на лапландците през 17-ти, 18-ти век.

Диагностицирането на болести е част от медицината на най-северните жители на Европа. То става с помощта на няколко камъка и работи по метода „тежест - противотежест“. Болният се настанява в малка палатка, в която има единствено малък стол и издълбано в пръстта огнище. В огнището се поставят три камъка - един, изваден изпод земята, един от поток и един от обветрен хълм или рид. Трите скални къса символизират три от природните елементи - въздух, вода и земя.

След като камъните се нагорещят, върху тях се изсипва кофа със студена вода, а болният сяда на поставения вече над огнището стол. След като парата от изгасянето на огъня в палатката се слегне, скалните късове се изравят и разглеждат. Саамите смятат, че ако някой от камъните се е спукал, значи болестта идва от този елемент и трябва да се третира с подходящите за целта медикаменти.

Самите лекарства, използвани от лапландците, са от растителен или животински произход. Тъй като етносът живее в най-северните региони на Скандинавия, повечето животински продукти идват от северните елени и мечките. Именно затова един от най-ценните медикаменти в региона е мечата подкожна мазнина. Тъй като мечката е изключително силно животно, саамите вярват, че нейната подкожна мазнина съдържа изключителна сила и дори самото притежание на меча лапа може да излекува носещия сувенира от зъбобол или гингивит. Мастната суровина се използва за лечение на вътрешни и външни болки, за направата на компреси и дори се пие под формата на чай. По подобен начин се използва и еленската мазнина, но се смята, че нейните свойства са по-слаби.

Лапландците познават около 120 вида лечебни растения. Повечето от тях се използват и като подправки или варива в местната кухня. Едно от малкото растения, събирано от саамите, е ангеликата. Те използват корена на билката за най-различни цели. Изсушен, той може да се дъвче като профилактичен медикамент срещу простуда. Ако се стрие на прах, може да се добави към еленската мас за направата на лечебен гел. Изсушеният корен, известен още като „уртас“, е популярен и като лек срещу белодробни заболявания.

В по-новите времена саамите започват да пушат уртас, разреден с тютюн срещу кашлица и хрипове. В миналото те консумират дима от корен на ангелика неразреден, като го натъпкват в изсушеното стебло на билката. Полученият продукт наподобява твърда цигара и е за еднократна употреба.

Друго използвано от лапландците лечебно растение е брезата. Този дървесен вид се среща често из крайречните региони на Скандинавия. Саамите използват кората на дървото за облекчаване на тежки натъртвания, за стерилизиране на рани, наместване на счупени кости и други наранявания. Сокът на растението служи за премахване на обриви и други кожни проблеми, а листата се ползват за компрес при изгаряния.

Повечето пъти лечението с природни медикаменти при саамите е придружено от съответстващ ритуал. Някои „магически“ практики са изключително прости и следват посочената по-горе логика на „тежест - противотежест“. Например човек трябва да иде до мястото, където се е разболял и да пие от водата, която е пил преди да се разболее. Така той затваря кръга природния кръг на действие (тоест поправя нарушения природен баланс) и е свободен да започне с лечението си.

Други ритуали се извършват само от шаман, който изрича дадено заклинание за изцеление. След покръстването на саамите, езическите духовни фигури са заменени от свещеници, които лекуват с молитва, която най-често е на шведски или норвежки.

Редактор: Георги Динев