Трудове от периода 1978-1909 г., посветени на българската оториноларингология

Медицинската история в страната ни свидетелства, че през Възраждането в България е публикувана една-единствена статия, касаеща оториноларингологията. Историческият пориод, обхванал моментите от 1978  до 1909 г. само в списанията, писали по темите, свързани с болестите на ушите, носа и гърлото са - "Медицински напредък", "Летописи на ЛСБ" и "Български лекар", а статиите, разпредели в тях са около 53 (15 имат научнопопулярен характер и са предназначени хората без медицинско образование, 24 били с обзорен характер, насочен към практикуващите медици, 14 от тях описвали конкретни пациентски казуси). Публикуваните казуси предлагали на медиците ценни сведения при лечението на заболяванията на ушите, носа и гърлото: хирургично третиране на туморите на носа, гълтача и устната кухина; употребата на ендоларингеалния път за осигуряването на оперативен достъп до гласните връзки; екстракцията на чужди тела от ларинкса, трахеята и хранопровода. Оториноларингологичните теми присъствали и на заседанията на медицинските дружества и различните клонове на Лекарския съюз в България.

Историческите факти свидетелстват, че на XIV международен медицински конгрес в Мадрид (от 1903 година) участието на д-р Ив. Кожухаров е предизвикало изключителен интерес, тъй като българският медик е представил сред колегите си два свои доклада с любопитна тематика: "Два случая от ринопластика", и "Два случая от поглъщение пиявици, от които едната е застанала в езофага, а другата в трахеята" ("Летописи на ЛСБ", публикувани през 1904 година в 6 и 7 брой). В първия доклад медикът е описал метод, създаден от него, включващ направата на пластика на седловиден нос, а вторият представя първият опит в българската медицинска литература за изваждането на чуждо тяло по ендоларингеален път.

Друга добра новина за историята на българската оториноларингология били успешно защитените 12 тези в областта от български студенти, изучаващи медицина в чужбина в периода от 1878 до 1903 г.

Може да се твърди, че българската оториноларингология е започнала развитието си около три години след освобождаването на страната ни от турско иго. По това време са извършени прочутите "стамболски" операции на д-р Стоян Чомаков на ларинкс и хранопровод, учудили медицинската общественост в османската столица. След тях на "сказка" в Татар Пазарджик бил поканен и д-р Иван Драгомиров, който демонстрирал пред обществеността свой болен, на когото през 1881 година медикът е направил трахеотомия (1881). Според д-р Тантилов (1939), това била и първата трахеотомия, извършена в страната ни.