Чърчил и заплахата от пеницилинова криза през Втората световна война

От 1944г.

Акценти

Официални документи разкриват притесненията и опитите на Уинстън Чърчил да осигури достатъчно количества от новооткритото "чудотворно лекарство" пеницилин преди настъпването на прословутия ден "Д" (D-Day) - десанта в Нормандия. Те са открити от Националния архив във Великобритания и показани от ВВС, разкриват загрижеността и разочарованието на тогавашния министър-председател относно бавния напредък в осигуряването на доставките и недостатъчното количество на животоспасяващото лекарство.

Проблеми с извличането и производството на пеницилин

Уинстън Чърчил се опитва по всякакъв начин да окаже натиск, за да получи Великобритания достатъчно бройки пеницилин преди плануваната операция в Нормандия през Втората световна война. Опасенията са, че с настъпването на деня "Д" - началото на десанта, и последвалите бойни действия ще има голям брой жертви. Затова всяка страна участничка във военната офанзива се стреми да разполага с голям запас от новооткрития медикамент.

Пеницилинът е идентифициран от Александър Флеминг в Лондон през 1928 г. Въпреки опитите за извличането и производството на използваемо лекарство от плесента, убиваща бактериите, това не се случва до началото на Втората световна война. Учени от Оксфорд, ръководени от Хауърд Флори, правят първите успешни изпитвания в тази насока. Във Великобритания не е възможно да се постигне мащабно производство и поради тази причина екипът се мести в САЩ и продължават там изследванията си. В Съединените щати фармацевтичните компании успяват да разширят производството и пеницилинът се превръща в дългоочакваното спасение, защото преди извличането му дори лека рана след замърсяване е в състояние да доведе до отравяне на кръвта и до летален край. А с предстоящата военна операция в Нормандия доставките на лекарството се оказват жизненоважни и необходими.

>>> Предизвикателният и сложен процес по фабричното производство на пеницилина

Разочарованието на Чърчил

В началото на 1944 г. Уинстън Чърчил изказва своето огорчение пред своите министри, че Великобритания не е в състояние да произвежда пеницилин в голям мащаб. С червено мастило пише бележка върху доклад на Министерството на снабдяването, в който е отбелязано, че американците вече произвеждат по-големи количества от лекарството: "Съжалявам, че не можем да произвеждаме повече". Официалните документи, открити от Националния архив, показват недоволството на министър-председателя от бавния напредък в осигуряването на доставките и недостига. Дори месеци след деня "Д", той нарича усилията "много разочароващи" и негодува срещу факта, че САЩ са "толкова напред", въпреки че пеницилинът е "британско откритие".

>>> Откриване на пеницилина от Александър Флеминг

По-късно през 1944 г. в отговор на обяснения на длъжностни лица, Чърчил заявява: "Вашият доклад за пеницилина, показващ, че тази година ще получим само около една десета от очакваното производство, е много разочароващ". В друг доклад той очаква от своите подчинени повече предложения за "по-обилно снабдяване от Великобритания".

Недостатъчни доставки и пеницилин само за военните

По-малко от две седмици преди десанта в Нормандия британските здравни власти съобщават, че предимно от Съединените щати е изпратено достатъчно от лекарството, за да бъдат покрити жертвите от офанзивата. Но до 1946 г. пеницилинът е достъпен само за военните и е предназначен само за тях. Д-р Джесами Карлсън, специалист по съвременни записи в Националния архив, коментира, че откритите документи разкриват "изключителните нива на подготовка, предприети преди десанта в Нормандия". Той казва още, че 6 седмици преди операцията жизненоважният медикамент достига до страната и ще се превърне в основополагащо средство за подобряване на здравето на ранените в бойните действия.

Новината за съществуването на лекарство, което успешно убива бактерии, преди това смъртоносни за хората и предизвикващи нелечими състояния, се разнася сред лекарите и населението. Откритите от Националния архив файлове съдържат телеграма от лекар от Корнуол, който моли властите да получи пеницилин, за да може да излекува 10-годишно дете през 1944 г. Заради това, че антибиотикът е предназначен само за военна употреба, молбата му е отхвърлена.

В днешно време, когато антибиотиците са неизменна част от нашия живот, широко достъпни са и дори тяхната повсеместна употреба вече се превръща в проблем, откритите документи разкриват усилията, недостига и сериозността на тогавашната обстановка около новооткрития и жизненоважен пеницилин.