Употреба на хинин при лечение от Томас Сиденхайм

От 19.06.1685г. до 29.12.1689г.

Томас Сиденхайм възприема противовъзпалителния метод, борейки се срещу острите инфекции със средствата за повръщане, очистителни и кръвопускания, без да забравя диетичния режим, а срещу хроничните – с упражнения, пречистващи и сърдечни средства, като е умерен във всяко предписание.

На него се дължи също прилежното изучаване на терапевтичните качества на хинина, който по това време навлиза в Европа. Сиденхайм въвежда употребата на хинин при лечение по най-активен начин, като го ползва при периодичните трески. Препоръчва го след пристъпите. Маларията, чиито причинител не е известен, се появява на периоди в зелената и влажна Англия. Сиденхайм познава отлично тази болест. Въздействието на хинина върху нея е сигурно, въпреки че не се знае нищо за естеството и произхода й и често я бъркат с други заболявания.

Вносът на хинина, познат на местното население на Испанска Америка, има бърз и шумен ефект. Хуан де Вега през 1640 година излекувал с него от малария Терциана, съпруга на губернатора  на Перу и след това го предлага на жадната за нововъведения Европа. През 1685 година се разпространява по най-бърз и демонстративен начин. Навсякъде се публикуват брошури в стихове и проза, против или за в полза на екзотичното лекарство, известно като „прахове на графинята“.

Говори се, че хипохондрикът Луи XIV, любител на лекарства, погълнал огромни количества хинин. Новото лекарство става източник на печалба за спекулантите. Има такива, които обработват хинина и го предлагат като тайно приготвено домашно лекарство - толкова голяма е славата на неговия ефект. Сиденхайм с огорчение и хумор се оплаква, че някакъв аптекар от Киймбридж спечелил повече от пет хиляди пени, като продавал някаква панацея, която не била нищо друго освен хинин, който донесъл на него (Сиденхайм) само 10 честни пенита.

Статията е част от историята на:

• История на Томас Сиденхайм