Употреба на чесъна в традиционната китайска медицина

Чесънът, наричан с името „suan” е бил известен сред древните китайски медици,  много преди да започнат да се съхраняват каквито и да е писмени паметници. За първи път лечебното растение е споменато в „Calendar of the Hsia” („Календар на Хсиа”), написан преди около две хиляди години преди новата ера.

Вероятно най-известната личност в историята на медицината на древната страна е Жълтият император, за когото се твърди, че е съставил основните постулати, заложени в традиционната китайска медицина. Предводителят на китайския народ е създал и правилата за поддържане на здравето, което трябвало да е в хармония с природата.

Легенда разказва как чесънът започнал да се отглежда като средство за лечение. Тя може да бъде открита в документ, наречен „Erh-ya”. Древното предание твърдяло, че Жълтият император, Хуанг-ти и някои от неговите последователи били отровени след консумацията на токсично растение, наречено „yu-yu”, но след като медиците им предложили няколко глави чесън, който растял свободно в Китай, животите на благородниците били спасени.

Най-известната „Материя Медика” в традиционната китайска медицина се нарича „Pentsao”. Древният медицински  документ твърди, че консумацията на чесън е забранена на будистките духовници и на хората, които постят.

Терапевтичните приложения на чесъна в различните други култури са многобройни. Счита се, че според традиционната китайска медицина действието на лечебното растение оказва специално влияние върху някои важни за лечебната система органи, какъвто например е далакът (органът трансформира храната и е свързан с обмяната на веществата и производството на енергия); и бъбреците, съхраняващи жизнената енергия, която се изпраща до други органи и тъкани. Според терапевтичната система чесънът влияе и върху стомаха, където се обработва, за да достигне в готов вид до далака. Също така, ароматният зеленчук бил считан от древнокитайските медици за средство, способно да отстранява токсичните вещества от организма и да коригира задържането на вода, да подпомага отстраняването на вредните последици, които консумацията на месо и риба нанася върху организма.

Може да се отбележи, че повечето от тези приложения са сходни с тези, които могат да се открият и в традиционната китайска медицина, и в Аюрведа. Както и сами можем да преценим, популярността на чесъна в никакъв случай не е намаляла през вековете. В действителност, може да се твърди, че целебният зеленчук все още "поддържа" интереса на учените, които освен че осъзнават и оценяват многобройните му лечебни свойства, са запленени от идеята да провеждат и още проучвания, които да им дадат допълнителни знания за ароматната древна панацея.  

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън