Урината и нейното приложение в стоматологията през вековете

Терапията с урина не е нещо непознато, напротив - от хилядолетия е прилагана като метод за лечение и диагностициране на различни заболявания. Всяка от съществувалите цивилизации е познавала и прилагала терапевтичните й възможности. За това свидетелстват древни писмени документи като Damar Tantra - петвековен текст, съдържащ частта Shivambu Kalpa Vidhi, която от своя страна описва лечението с урина и свързва тази практика с Ведите, свещените индуски текстове. Също така в някои томове на Аюрведа уринотерапията присъства като средство за постигане на добро здраве.

Освен в азиатските култури терапията с урина има корени и в Древни Египет, Гърция и Рим. А през Средновековието отново изживява подем и е важна част от живота и лечението на западните народи. Лечението с урина не било непознато и за ацтеките, днешните им наследници в Южна Америка продължават (а и не само там) и до днес да прилагат спорния за мнозина метод.

Като толкова популярно средство за самолечение, урината се използвала в много направления - прилагала се външно, пиела се и с нея третирали както зъбобол, така и кожни проблеми например.

Зъбните червеи и урината

От хилядолетия преди настъпването на новата ера до началото на 18 в. хората били убедени, че причината за неприятния и нетърпим зъбобол е червей, влязъл в болния зъб. Неизвестно как зъбният червей се превръща в явление, което се споделя през цялата човешка история, независимо от културните и географски разлики и граници. Може да се срещне сред предаваните от поколение на поколение истории при чероките, сред мадагаскарците, чиято дума за зъбобол буквално значи "лошо през червея", а древните египтяни запазили сред свой папирус отпреди 1200-1100 г. пр.н.е. разказа за чиновник, оплакващ се, че червей гризе зъбите му. Ранните гърци, а след това и средновековните европейци също робували на това вярване.

За да се справят с непоносимия зъбобол, хората в миналото измислили различни начини поне малко да облекчат неприятното усещане. Наред с мазането на болния зъб с мед (за да яде червея меда, а не зъба), с паста от смлени мишки и с по-прозаичните карамфил и канела, потърпевшите прибягвали и до жабуренето с урина.

Идеята за червеите, причиняващи кариесите, за първи път е разклатена през 18 в. от Пиер Фошар (1678-1761 г.). Заради нововъведенията, които прави в зъболечението и грижата за устната кухина, и заради приноса му в развитието на тази наука той остава в историята като "баща на съвременната стоматология". Французинът подлага на сериозна критика вярването, че червеи разболяват зъбите и влиза в сериозна конфронтация със съвременниците си в това отношение. Той за първи път предлага друга причина за гниенето на зъбите - сладките храни, които препоръчва да се избягват. Фошар обаче има и друго решение за проблемите с кариесите - той съветва хората с подобни оплаквания да си изплакват устата всяка сутрин и вечер със собствената си прясна урина.

Древните народи избелвали зъбите си с урина

Урината била ключов елемент в състава на много лекарства и народни средства със съмнителен ефект в древността. Но едно нещо може би наистина се потвърждава като метод, даващ добър резултат - избелването на зъбите чрез конкретната телесна течност. Дотолкова било успешно, че до 1700 г. урината се ползвала във води за уста и в пасти за зъби.

Пример за значението, което е имала урината в древния свят, е фактът, че римляните разполагали със специални съдове за събиране на телесната течност на обществени места. Всеки, получил позив за уриниране, можел спокойно да се облекчи на улицата. Имало хора, които се занимавали само със събирането на урината, с изпразването на споменатите съдове, дори и с купуването на телесната течност. Известно е, че император Нерон налага данък върху урината (Vectigal urinae), с което принуждава купувачите й да заплащат налог. Толкова големи количества се използвали за по-лесна обработка на животински кожи, както и в т. нар. фулоники (fullonica) - перални, в които урината се разрежда с вода в големи вани и в нея се потапят мръсните дрехи. Човешката телесна течност съдържа амоняк, който е много ефективен при почистване на мазнини и петна.

Именно поради тази причина и някои римляни използвали собствената си или животинска урина за избелване на зъбите и за предпазване от гниене. Те я смесвали с козе мляко, а отделно приготвяли странни смеси, които им служели като паста за зъби. Плиний Стари коментира в свое писание подобна консистенция, в която влизали пепел, смлени зъби на магаре и глава на заек, смесени с екстракти от мозък на заек или мишка. Друг вариант на паста за зъби бил пепел от волски копита, пемза и изгорени яйчени черупки.

Историята е запазила и не особено ласкаво отношение към хора, които използвали урината като средство за избелване на зъбите. Пример за това е Катул, който в своята поема Кармен 39 (Carmen 39) се подиграва и обижда гражданин на име Егнатий за неговата постоянна демонстрация на белите му зъби чрез усмивки с повод и без повод. В поемата всъщност авторът споменава, че келтиберийците (племена, населявали Португалия и Испания, завладени от римляните) имали обичай да избелват зъбите си с помощта на урина.

Съвременни приложения на урината

В днешно време азиатските култури продължават да са по-отворени към използването на собствената урина за терапевтични цели. На запад и дори по нашите географски ширини практиката също не е непозната и изпаднала в забвение.

Според индийския автор на "Wonders of Uropathy" Г. К. Такар измиването и изплакването на устата с урина правело чудеса със зъбите и венците при:

• Зъбобол.
• Разклатен зъб - изплакването с урина в продължение на седмица помагало за стягане и задържане на зъба.
• Гингивит (възпаление на венците).
• Пиорея на венците и пародонтит.
• Абсцеси и гангрена.
• Смятало се, че промиването на устата с урина помагало и при наличие на зъбен камък, както и при тежки инфекции на зъбните корени.

Статията е част от историята на:

• История на уринотерапията