Пиер Фошар: бащата на модерната стоматология и приносът му за развитието на стоматологичната наука

От 1678г.

Останал в историята най-вече като автор на медицинската си творба "Le chirurgien dentistе" /"Зъболекарят-хирург"/ от 1782 година, Пиер Фошар бил френски медик, който допринесъл много за утвърждаването и развитието на съвременната стоматологична наука. Пиер бил първият специалист, който започнал сериозно да се занимава със симптоматиката на оралната патология; той не само третирал кариесите с професионализъм, но извършвал сложни дентални хирургически интервенции като възстановяване на зъби, ортодонтско лечение, трансплантация и други. Книгата му съвсем заслужено се смята за първия подробен научен трактат върху стоматологията.

Роден през 1678 година в малко френско градче на име Британи, Пиер се присъединил към военноморския флот, докато бил само на 15 години - съзнателно взето от него решение, срещу което родителите му се възпротивили, но без успех. По време на службата си младежът се запознал с хирурга Александър Потлере, който бил експерт по заболявания на устната кухина. Разбира се, Фошар останал дълбоко впечатлен от уменията на своя ментор, от когото "безсрамно" крадял знания и опит, в ролята си на негов асистент. По време на съвместната им дейност Фошар забелязал, че мъжете, които работят във флота често страдат от скорбут и от други стоматологични проблеми. Под ръководството на своя учител, младият мъж започнал да търси в старинни писмени източници различни методи за справяне с многобройно наблюдаваните орални нарушения. По-късно, повлиян от Потлере, момчето избрало да следва кариера на военен медик. След като бил освободен от армията, французинът решил да се установи в живописния град Анже и да практикува медицина в местната университетска болница. Именно там експертът разработил няколко от фундаменталните техники в съвременната дентална наука. Той, например, пръв формулирал основните принципи на оралната и лицево-челюстна хирургия. Показателен бил фактът, че сред пациентите и колегите си той бил известен с прозвището "хирургът –зъболекар" (до този момент никой друг в областта не бил наричан по този начин) и бил високо ценен и уважаван.

Любопитното е, че, стартирайки практиката си, френският доктор разполагал с изключително примитивни зъболекарски пособия. Липсата на материална база обаче съвсем не го обезкуражила. Обратното - насърчила го да търси разнообразни начини да усъвършенства функционалността на инструментите, които му били необходими. За целта, експериментаторът започнал да събира елементи от часовници, бижута и дори бръснарски принадлежности, които употребявал в работата си, при това – със завиден успех. Пиер пръв във Франция въвел пломбите в третирането на кариесите. Посредством дейността си, той установил, че някои киселинни съединения /с високо съдържание на захар/ могат да увредят както зъбите, така и венците. Фрошар се смята за пионер в изработването и поставянето на зъбни протези, където също си позволявал да проявява немалко "творчество". Предполага се, че зъболекарят бил и пионер в използването на брекети. Последните той изработвал предимно от злато и подсилвал с копринени конци. Пиер сам установил, че по този начин – чрез натиск, подредбата на зъбите може да бъде коригирана, дори и при по-фрапантни проблеми.

Кариерата на френския експерт достигнала връхната си точка в периода между 1716 година до 1718 година. Тогава той си партнирал и общувал с някои от водещите медици на времето, разменяйки с тях идеи и ценни знания в сферата. Разбираемо, лекарят пътувал често, а дните му минавали в преподаване и обучения. След 1718 година той се преместил във Франция и продължил практиката си. По време на престоя си в столицата на Страната на петлите амбициозният зъболекар установил, че е налице сериозна липса на учебници по стоматология, което се превръщало в пречка пред адекватната специализация на бъдещите зъболекари. Ето защо той се нагърбил с инициативата да напише професионален енциклопедичен труд, съчетавайки в него целия си опит и много събрана полезна информация.

Фошар работил по проекта си в продължение на няколко месеца, които, както може да предположите, изминали бързо и неусетно в "тършуване" в наличната медицинска литература, както и в среща и в "интервюта" с други зъболекари. За написване на трактата си мъжът използвал и личните си дневници от дните, прекарани в Анже. През 1732г., когато бил на 45 години, Пиер преустановил окончателно писането. Както стана ясно и по-горе, готовият ръкопис бил наречен ''Зъболекарят-хирург'' /''Le Chirurgien Dentiste''/ и бил публикуван през 1728 година. Трактатът се сдобил с бърза популярност сред европейската медицинска гилдия, а през 1746 година се появило разширено негово издание. През 1773 година книгата била преведена на немски език. Творбата на Пиер Фошар била богата илюстрована – в нея можели да се открият безброй изображения и гравюри на впечатляващите му изобретения.

В заключение можем да кажем, че ролята на френския зъболекар в световната стоматология не може да бъде пренебрегвана и подценявана. Той бил смел новатор, отдаден на професията си лекар и специалист с големи възможности.