Устройство и външен вид на аптека "Пчела"

Историята на българската фармация свидетелства, че фармацевтът Панайот Славков станал министър на правосъдието, а в края на 1894 година - министър на търговията и земеделието. Шест години по-късно той създал (през 1900г.) своята аптека, която нарекъл „Пчела”.

След неговата кончина работата по аптеката била поета от неговия син Панайот Славков, който завършил е фармацевтичното си образование в Грац, Австрия, заедно с Мара Недялкова Михалска. След завръщането си в България тя е ръководила аптеката на семейство Воденичарови (след смъртта на Панайот Словков-син) от 1944 г. до декември 1945г., когато аптеката била одържавена.

Българските медицински изследователи са съхранили ценна информация, която ни „разказва” как е изглеждала аптека "Пчела". Помещението било 136 м2, а от двете страни на входната врата имало електрически звънец за дежурната стая. Едновременно с това началото на аптеката можели да се открият красиви релефи на древногръцките богове Хигия и Ескулап. Приемната била обзаведена със стелажи от трите й страни, като в долната им част имало чекмеджета, а в горната част били разположени рафтове с вазерийни стъкла, подредени по азбучен ред (етикетите им били написани на латински). В дясната част на централния стелаж били разположени всички ампули, а вляво, а в двата ъгъла имало два шкафа с огледални врати и изображения на череп, предназначени за съхранение на опасните (или отровни) медикаменти.  Освен това по стелажите можели да се открият бюстове на Аристотел, Сократ, Гален и Хигия. В средата на аптеката имало специална рецептурна в маса, която в предната си част имала витрина с подредени нововъведени в употреба медикаменти. На масата били поставени фармацевтични везни с фино изработени еталони (теглилки). В средата на аптеката имало катедра с подредени книги със справочни данни и древен касов апарат. До входа било бюрото на управителя, а от другата страна била поставена дървена пейка за клиентите. Приемната на аптеката имала две помещения за лаборатория и склад.
 

В лабораторията се съхранявали мензури, инфундирки, уреди за направата на  супозитории и глобули, сита, преси, спиртомер, термометър. В средата на  лабораторията имало маса, където се приготвяли тинктури, сиропи, спиртове, унгвенти, а на друга (по-малка) маса бил поставен котлон и меден аламбик.
В един аптечните шкафове с съхранявала фармацевтична и справочна литература – "Фармакопея I - галенови препарати" на Данков и Колар; "Руска фармакопея VII" на Хагер - I и II том, "Ръководство против отрови"; "Ръководство за анализ на кръв и урина".

В склада на големи рафтове по стените имало наредени по азбучен ред ампули, а в средата му - маса за прием на стока. В центъра на склада можело да се открие вътрешна стълба, водеща към втори етаж, където се разполагали два склада и дежурна стая, обзаведена за нощни дежурства. Единият склад разполагал с прахообразни вещества, а другият с хербариум, където били подредени билки в тенекиени кутийки.

През декември 1945 г. аптека "Пчела" била одържавена. Тя се ръководила от фармацевтката Райна Симова Димова, завършила образованието си в Лайпциг. Тя управлявала дейностите в аптеката до 15 ноември 1947г., когато на чело застанал Петър Георгиев Калицев, завършил фармация в Прага.