Фармацевтична градина на Аптекарския остров в Санкт Петербург от 1714 година

Аптекарският остров първоначално е бил използван за задоволява нуждата от доставки на билки за аптекарите (от това място се захранвала медицинската и фармацевтичната дейност, включително се изпълнявали и доставките на билки за армията и флота). През 1714 г. островът е бил разделен, за да могат да се „умножат фармацевтичните билки”. Така започнало производството на широка гама от лекарства за армията.

През февруари 1714 година чрез „устав от името на негово императорско величество” е била основана първата по рада си фармацевтична градината в Аптекарския остров, който е част от Санкт Петербург. В продължение на две десетилетия тази градина е обезпечавала нуждата от лечебни растения, които да се използват от държавните руски аптеки, а през 1735 година работещите там съсредоточили усилията си да създадат колекция от растения, които да служат за пример по време на обучението по ботаника и фармакогнозия на студентите от медицинските училища.

Директорът и ръководител на дейностите във фармацевтичната градина е бил Георг Сигизбек (1686-1755), който е лекар и професор по ботаника и естествена история към Руската академия на науките. Той въвел във фармацевтичната практика много руски и чуждоземни растения. Ученият е бил сред основоположниците, създали богатата колекция от местна и чуждестранна флора.

През 1765 директор на градината в Аптекарския остров в Санкт Петербург е станал Йохан Петер Фалк (1727-1774), който е академик и ученик на Карл Линей. Фалк продължил да работи по въвеждането на нови растения в колекцията. Той се радвал и на голямата помощ на Линей, който изпращал редовно семена от Упсалската ботаническата градина.

По-късно, със създаването през 1798 г. на Медико-хирургическата академия, аптекарската градина е превърната в ботаническа градина и започнала да служи като учебно-спомагателна база. В момента тя част от Ботаническия институт към Руската академия на науките.