Фридрих Шилер като лекар и болен от туберкулоза

От 1773г. до 1805г.

Акценти

Фридрих Шилер е смятан от по-голямата част от германците за най-големия класически драматург на страната. За сравнително краткия си живот (умира на 45-годишна възраст) той оставя като наследство редица драми, поезия, философски текстове, а заедно със своя дългогодишен приятел Гьоте сформират немското културно и литературно движение, познато под името Ваймарски класицизъм.

Малко известен факт е, че Шилер изучава медицина и става военен лекар. Изключително кратката му кариера като такъв не му пречи през по-голямата част от живота си сам да си бъде лекар и да лекува болестите си. За съжаление творецът не успява да се пребори с туберкулозата, която слага край на неговото физическо съществуване през 1805 г.

Шилер и историята му на военен лекар

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер се появява на бял свят на 10 ноември 1759 г. в Марбах, Вюртемберг. Баща му Йохан Каспар Шилер е военен хирург в служба на херцог Карл Ойген, а след това става градинар. Майка му Елизабета Доротея е дъщеря на кръчмар. Семейството на Фридрих го подготвя още от малък за свещеник, самият той дори изпитва влечение към тази професия. Плановете им са прекъснати от херцога Ойген, който настоява 14-годишния Фридрих да постъпи в елитната военна академия, основана от самия херцог. Там учи медицина, като училището се превръща в ад за него заради строгия си режим. Шилер се захваща с медицината главно защото иска да избяга от правото, но после признава, че харесва хуманната специалност заради близкия контакт с хората, който тя дава.

През 1779 г. взима първите си медицински изпити и моли да бъде освободен, за да стане военен лекар. Молбата му е удовлетворена чак в края на следващата година, когато Шилер се присъединява към Гренадирския полк от херцогската Вюртембергска армия в Щутгарт. Предполага се, че още в началото не е очарован от назначението си, репутацията на полка не е завидна и по думите на самия Шилер подразделението се състои от "240 почти изключително инвалиди и сакати". Ниската му заплата на военен лекар допълнително не го удовлетворява, няма възможност за повишение и за капак херцогът отказва да му разреши да повиши доходите си като лекува цивилни. Не е ясно защо забраната важи за Шилер, на други военни лекари от Вюртемберг е позволено да имат практика и извън военната си част, както и да носят цивилни облекла.

Още докато е в академията, Фридрих Шилер написва първата си пиеса "Разбойниците" като отдушник на непосилните за него условия там. Също така пише и три дисертации - "Философия на физиологията", "За разликата между гнилостната и възпалителната треска" и "Опит за свързване на животинската природа на човека с неговия интелект". И трите не са приети заради отвлечения си и спекулативен характер, с липсваща научна обективност. Темите, които той избира, подсказват, че не му е заложено да бъде лекар или естественик. Интересува го предимно възможността за изследване на човешката природа.

През 1780 г. напуска полка си без разрешение, за да отиде на първото представление на "Разбойниците", пиесата, която кара обществеността да го забележи. Самоволието му коства арест, 14 дни лишаване от свобода и забрана от Карл Ойген да публикува други свои литературни творби. През следващите две години мисли повече за литература, отколкото за медицина. Безпаричието го кара да измисля планове как да има постоянен доход, пише на приятелите си, че обмисля да вземе докторска степен по медицина, за да стане професор по физиология, но никога не осъществява намеренията си. През 1782 г. бяга от Щутгарт и обикаля редица градове, преживявайки и бурна връзка с омъжената Шарлот фон Калб. За да се измъкне от тежкото си финансово положение и отношенията с Шарлот, Шилер търси помощ от близки и приятели. През 1787 г. се установява във Ваймар, а две години по-късно става професор по история и философия в Йена, където създава само исторически трудове.

Няма свидетелства, че Шилер някога е посещавал пациент професионално след 1782 г., макар че писмата му са изпълнени с медицински съвети.

>>> Антон Чехов като лекар и пациент с туберкулоза

Дълги години с туберкулоза

Сблъскването и справянето с неизбежните житейски трудности е често присъстваща тема в произведенията на Фридрих Шилер. Самият той е сякаш олицетворение на това, тъй като дългата му борба с болестта не успява да сломи духа и ума му. Творецът нерядко изпитва такива пристъпи на треска, че почти винаги се разпространяват слухове, че е починал. Лекарите го смятат за медицински феномен, защото според тях той би трябвало да е напуснал много по-рано този свят, имайки предвид медицинската му история. Шилер успява да живее 10 и повече години - възможност, която тялото му не би му позволило без силата на ума и ентусиазма му.

>>> Познанията за туберкулозата и нейните лечения в Европа до 19 в.

През 1790 г. Фридрих Шилер се жени за Шарлот фон Ленгефелд. Година по-късно творецът се разболява от пневмония, чиито последици по-късно провокират непоносими болки заради нагнояване на перикарда, плеврата и бъбреците. Предполага се, че той се заразява с бактерията на туберкулозата през 1791 г. До края на живота си е измъчван от белодробното заболяване и въпреки него успява да създаде някои от основните си произведения. Мнозина експерти са на мнение, че преживяното от него заради хроничната му болест повлиява върху развитието на философските му разсъждения и теории за възвишеното.

През 1799 г. Шилер се премества със семейството си от Йена във Ваймар. Като лекар той разбира, че не му остава много време и под тази заплаха, както и след подтика на неговия приятел Гьоте творецът довършва много от емблематичните си произведения - "Орлеанската дева", "Вилхелм Тел", трилогията "Валенщайн" и "Мария Стюарт". Фридрих Шилер умира на 9 май 1805 г. вследствие пораженията, причинени от туберкулозата.