Начало История на медицината Хиперсомния и странният медицински случай на спящото момиче Ана Съмнър от 2001 г., част 1

Хиперсомния и странният медицински случай на спящото момиче Ана Съмнър от 2001 г., част 1

От 2001г.

Хиперсомния и странният медицински случай на спящото момиче Ана Съмнър от 2001 г., част 1 - изображение

Желанието на Ана Съмнър за почти непрекъснат сън започва, когато тя е на 18-годишна възраст и е на път да завърши гимназия. По това време тя притежава целия оптимизъм на младостта си и не може да си представи, че някога ще се тревожи за здравето си.

Когато състоянието й и желанието да спи във всеки удобен момент я "последва" и в колежа, тя вини стреса. Ежедневието й е толкова изтощително, по нейни твърдения, че тялото й се нуждае от допълнителна почивка. Но ситуацията е далеч по-сериозна. Тя би предпочела дрямката пред топъл обяд, тренировка или нормалната среща с приятели. Всяка вечер, веднага след вечеря, момичето се отправя към спалнята си. Ако родителите му се обадят в тези вечери, съквартирантката го прикрива и им казва, че дъщеря им е отишла до библиотеката.

След завършването си Съмнър се премества в Банкок, за да преподава английски език. Сънното й състояние продължава, оправданията й също. Тя си казва: "Всичко е наред, поспивам си в междучасията, защото се приспособявам към топлия климат". След това тя прекарва зимата, премествайки се в Лондон. Там извинението й да спи повече от нормалните хора е тъмното и мрачно небе.

Родителите на младата жена започват да се тревожат, след като тя се завръща в САЩ, за да се обучава в юридическо училище. През лятото след първата си година живее в дома на семейство Съмнър в Мисисипи, докато работи в адвокатска кантора. "Всеки ден ходя на работа, прибирам се вкъщи и казвам – "Здравейте мамо и татко" и "ще си легна", спомня си Ана. Това по нейните разкази продължава цялото лято.

Съмнър се нуждае от сън, също както наркоман се нуждае от своята поредна доза. "Тази непреодолима потребност беше по-силна дори от основните ми физически желания", казва тя. "Винаги имах надеждата, че може би този път ще се събудя, ще се чувствам по-добре".

Съмнър е навършила почти 30 години, преди да реши да се бори с проблема си. Тя вече се е присъединила към високопоставена адвокатска кантора в Атланта и за пръв път в живота си не е с гъвкав работен график.

През есента на 2005 г. тя търси помощ в "Emory Clinic Sleep Center". Научава, че проблемът й е известен с името хиперсомония. Той е рядък, но не и нечуван. През следващите шест години екип от лекари анализира химикалите, отделяни в мозъка й (и в тези на други 31 хиперсомници). Медиците смятат, че определено тайнствено вещество е виновникът за рядкото състояние.

Когато изследователите се опитват да публикуват данните си, много експерти просто не им вярват. Преобладаващата теория е, че прекомерният сън произтича от проблем в мозъчната възбудителна система, а не от някакъв неизвестен химикал, индуциращ съня. Но, след като са отхвърлени от няколко други научни списания от най-високо ниво, данните от изследователите на Емъри все пак се появяват в научното списание "Science Translational Medicine".

В зависимост от това как ще съумеят да се сработят академичните среди и фармацевтичната индустрия, проучването би могло да доведе до появата на ново „дизайнерско” хапче, което да спечели милиарди долари и да подобри живота на милиони по света. Разбира се, съвместната дейност би могла и да пропадне с гръм и трясък. Във всеки случай, работата на учените получава признание за забележителните резултати и пробуждането на Съмнър.

По време на един от първите тестове на съня на Съмнър в "Емъри", младата жена е помолена да подремне в болничната си стая. На улицата срещу болницата тече изпълнението на шумен строителен проект. То е толкова шумно, че младата жена смята, че обезателно е част от теста. Тя казва: "Може би наистина човек се нуждаеше от разстройство, за да можеше да спи с работещо хилти под прозореца си". Странно или не – Съмнър заспива безпроблемно.

Лекарите я диагностицират с хиперсомния – медицинският термин за необяснимата сънливост на американката. Предписват й немалко стимуланти - високи дози от риталин, провигил и амфетамини. Лекарствата подобряват нейната трудоспособност, но тя винаги се чувства отпаднала. По-лошо - лекарствата постепенно спират да действат.

Съмнър започва да има дълги периоди на сън, както никога дотогава. Ляга си вечер и се буди цял ден по-късно - най-дългият й период е 53 часа. Тя отваря очи и се чувства напълно дезориентирана, гледайки будилника си, без да има представа дали е ден, или нощ. Първо това се случва веднъж месечно, след това на всеки две седмици, а след това всяка седмица. "Започнах да заспивам с тази тревога", спомня си тя.

През април 2007 г. Ана си взема дълъг отпуск - трудно решение за амбициозната млада жена. През следващата година прекарва живота си заедно с родителите си в дома им в Мисисипи или в Атланта. Тя не може да шофира и да работи на пълно работно време.

Лекарите в "Емъри", водени от невролога Дейвид Рю, премахват от терапията на Съмънър стимулантите и решават да погледнат по-внимателно естеството на химикалите, които действат така на мозъка й. Доктор Рю имал определена теория за това, което се е объркало в състоянието на жената, но идеята му би звучала невероятно за останалите. Затова той иска първо да се убеди в правотата си.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова

Още по темата:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимка: http://phenomena.nationalgeographic.com/2012/11/22/re-awakenings/?_ga=2.144504502.2076598353.1515674659-871236857.1515674659

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИстория