Хомосексуалност в предислямския период

От 1501г.

В древна Асирия, хомосексуалността се среща и присъства често като явление между хората. Хомосексуалността не е забранена, осъдителна, на нея не се гледа като неморална поява или своеобразно нарушение. Някои религиозни текстове съдържат молитви, изразяващи божествената благословия за хомосексуалните връзки. Специален Алманах със заклинания, съдържа молитви скрепяващи любовта между мъжете и жените и еднополовите двойки.
В Иран хомосексуалността и хомоеротичните прояви са толерирани дори на обществени места, без значение дали става дума за манастири и семинарии, механи, военни лагери, бани или кафенета. В началото на династия Сефевиди (1501-1723), мъжките публични домове (наричат се amrad khane) са законно признати и редовно плащат данъците си.

Някои учени и историци твърдят, че съществуват доста примери за хомосексуална любов в древната литература. Сред тях са древната месопотамска епическа поема "The Epic of Gilgamesh", както и в библейският разказ за Давид и Йонатан. В епоса за Гилгамеш, връзката между главното действащо лице Гилгамеш и Енкиду има хомосексуален характер. По подобен начин същия начин, обичта на Давид към Йонатан е "по-велика от любовта към жените".

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността