Хомо флоресиенсис - малкият хобит в човешкото родословно дърво

Хомо флоресиенсис (Homo floresiensis) се разкрива пред палеоантрополозите късно - през 2003 г., и веднага привлича вниманието им с необичайно малките си размери. "Хобитът" обаче, както го наричат, много успешно се е справял в ловуването на големи хищници и стегодони (изчезнал вид слон), боравел е умело с каменни сечива.

Неговото откриване и съществуване провокира различни интерпретации, колебаещи се от една в друга крайност, но едно е сигурно - Хомо флоресиенсис показва, че човешкото родословно дърво е по-сложно изградено.

Откриването на Хомо флоресиенсис

Откъде произлиза Хомо флоресиенсис

Особености и характерни черти на Хомо флоресиенсис

Начин на живот на вида

Въпроси, чиито отговори все още са неизвестни

Откриването на Хомо флоресиенсис

Видът е открит сравнително скоро и то само на един единствен остров - Флорес, Индонезия. Индонезийско-австралийски екип от учени намира почти цялостен скелет (LB1) на жена в пещерата Лианг Буа (Liang Bua) и фрагменти от кости от минимум 11 други индивиди.

• Останките от вида са на около 100 000-60 000 години, но откритите каменни инструменти близо до тях дават на археолози и палеоантрополози довод да определят възрастта им на 190 000-50 000 г. Тази датировка подрежда Хомо флоресиенсис до едни от най-новите оцелели хора - неандерталци, денисовци и Хомо сапиенс.
• Уникалните характеристики на вида провокират откривателите му да го обявят за нов представител от рода Хомо. Името му произлиза от латинската дума "homo", значеща "човек", и наименованието на острова и така се получава "човекът от Флорес" (Флоренски човек).
• Като причина за изчезването на Хомо флоресиенсис се посочвало изригването на вулкан преди близо 12 000 години, но тази теория вече е заменена с нова - пристигането на Хомо сапиенс на острова. Проведените разкопки в периода 2007-2014 г., при които са използвани нови техники за датиране, разкриха, че не вулкан е спрял съществуването на вида.
• Археологическите и палеоантропологичните находки не показват наличието на следи от анатомично модерни хора в пещерата Лианг Буа допреди 11 000 г., но е известно, че те са били в района преди 50 000 г. Заедно с изчезването на вида са изчезнали и съществуващи до този момент животни като стегодон, различни лешояди, гигантски щъркел марабу и др.
• Най-важните кости като откритие са два ключови индивида, намерени в индонезийската пещера. Първият е официалният представител на вида, неговият типов екземпляр. Това е скелетът на жена, състоящ се от почти цял череп, кости на таза, на краката и други части. Учените определят, че те са принадлежали на около 30-годишен женски индивид, висок 100-106 см, тежащ 25 кг и с обем на мозъка 380-420 куб.см. Останките не са се вкаменили и специалистите се надявали поради тази причина да успеят да извлекат митохондриална ДНК, но засега неуспешно. Не се наблюдават доказателства за умишлено погребение.
• Другият ключов екземпляр е нецялостен скелет, вероятно на около 5-годишно дете, заключавайки от още по-ниската височина и V-образната челюст.
• През 2016 г. палеоантрополози съобщиха, че са се натъкнали на долна челюст и зъби, принадлежащи на възрастен индивид и може би две деца. Открили ги на 70 км от пещерата Лианг Буа, в Мата Менге. Според учените е възможно костите да са на ранна форма на Хомо флоресиенсис. Възрастта им е определена на 700 000 години.

Откъде произлиза Хомо флоресиенсис

Не е ясно как са пристигнали на Флорес ранните хора при положение, че най-близкият остров е на километри, заобграден от коварни води. Когато останките на Хомо флоресиенсис са открити, първоначалните предположения са, че той е наследник на Хомо еректус, намерен на о. Ява. По-обстоен анализ на костите показва, че флоресиенсис притежава по-архаични характеристики, типични за азиатския Хомо еректус, сходни с австралопитеките, Хомо хабилис или хоминините от Дманиси, Грузия. По-голямата част от учените, които признават Хомо флоресиенсис, считат, че предшественикът на вида вероятно е пристигнал от Африка и е бил примитивен вид Хомо, с черти, подобни на тези на хабилис и на грузинския представител. Може да се направи извода, че флоресиенсис има общ прародител с Номо еректус, но не е произлязъл от него.

Откритите през 2016 г. фрагменти от челюст и зъби помагат на учените да разберат дали и преди колко време е живял на остров Флорес предшественика на "хобита". Намерени са каменни сечива, които вероятно са изработени от Хомо еректус или от подобен вид. Инструментите са датирани на около 840 000 години, което означава, че видът, който ги е направил, е обитавал острова по това време.
Независимо от произхода на прародителя, повечето учени са на мнение, че Хомо флоресиенсис е бил изолиран на индонезийския остров и това е провокирало развитието му в ендемичен вид джудже. Малкият мозък и изключително ниският ръст може да са резултат от тази изолация, както и от малките количества храна и липсата на хищници. Подобен островен нанизъм се наблюдава при някои животни.

Особености и характерни черти на Хомо флоресиенсис

Малките размери на тялото и мозъка на Хомо флоресиенсис карат някои учени да смятат, че това не е нов вид, а представител на Хомо сапиенс с физически заболявания. Доводите им включват предположения за заболяване, което води до микроцефалия, или съмнения за синдром на Ларон (наследствено заболяване, причиняващо дефицит на растежа). Друга тяхна теория е, че Хомо флоресиенсис са Хомо сапиенс джуджета по подобие на дребните хора от микронезийския остров Палау, обитавали го преди 3000-1400 г. Могат да се открият общи характеристики с флоресиенсис, но не може да се говори за съвпадение, което да постави знак за равенство между двата примера. Много от привържениците на тези теории не вземат предвид останалите намерени кости на Хомо флоресиенсис, а се съсредоточават само върху типовия екземпляр LB1.

По-нови изследвания на черепа, китката, лицето и стъпалото на официалния представител на вида показват, че са налице доста примитивни белези, които приближават флоресиенсис повече до австралопитеките. Така например приложената 3D-морфометрия на черепа на LB1 сочи сходства с Хомо еректус и доста разлики с Хомо сапиенс и с черепи на хора, страдащи от микроцефалия. Що се отнася до китката, тази на флоресиенсис почти съвпада с китките на африканска маймуна и на ранните хоминини, като не прилича нито на неандерталците, нито на анатомично модерните хора (Хомо сапиенс). Доказателство, че видът е нов са именно костите на китката, които се формират през бременността. По-голямата част от патологиите по скелета и нарушенията на растежа се проявяват по-късно, затова според някои учени (Мат Точери) останките принадлежат на нов вид Хомо.

Характерните особености, които правят Хомо флоресиенсис уникален, са следните:

• Ръстът от около 100 см е измерен като средна стойност от останките на 5 представители на вида. За сравнение пигмеите, които също са по-малка популация, са високи близо 140-150 см. Прегърбените рамене и широкият таз дават различна форма на тялото му спрямо тази на Хомо сапиенс.
• Средният обем на мозъка на флоресиенсис е 380 куб.см. При този вид са открити характеристики, които не присъстват при други хоминини. Темпоралният и фронталният му дялове не приличат на тези при съвременните хора, областта на префронталния кортекс на човешкия мозък, наречена Бродман 10, е разширена и това явно помага при сложни когнитивни дейности. Формата на черепа е издължена, прилича на тази на Хомо еректус, а не на Хомо сапиенс. Челото е малко, лицето плоско, носът е тесен. Дъгите над веждите са над всяко око, а не слети, както при азиатския Хомо еректус.
• Не се наблюдава наличието на брадичка, челюстите и зъбите носят характеристиките на Хомо еректус, но с по-примитивни белези. Кучешките и следващите след тях са малки, подредбата на зъбите има параболична или V-образна форма, което е характерно за рода Хомо. В предната част на долната челюст има костна издатина, което е примитивна черта, която липсва при Хомо еректус.
• Ставите и костите на горните и долните крайници и на рамото при Хомо флоресиенсис показват по-голяма прилика с тези на по-ранните представители на родословното дърво, отколкото с тези на по-късните Хомо. Видът е бил двукрак, големият пръст е подравнен с останалите, наличие на заключващ механизъм в средата на стъпалото, който играе роля при втвърдяването на свода след повдигането на петата. Хомо флоресиенсис е имал несъразмерно големи ходила спрямо размера на тялото му. Структурата на краката му наподобява структурата при Хомо хабилис и австралопитеките и затова походката му се е различавала от тази на анатомично модерните хора и е била по-малко ефективна. Ключиците на вида били къси и извити, лопатката била с форма, която принуждавала рамото да отиде напред и така позата била прегърбена. Ръцете били сравнително по-дълги от долните крайници, което отново е препратка към австралопитеките.

Начин на живот на вида

В различни земни слоеве, датиращи от 190 000 до 50 000 г., са намерени каменни сечива в близост до костите на Хомо флоресиенсис. Някои от тях са открити заедно с останки от изчезналия стегодон - слон джудже, което подсказва, че видът е ловувал това животно. Проучването на сечивата показва, че те са били използвани за оформянето на дръжки за копия или за направата на капани. Следи по костите на стегодон сочат и използването на инструменти за обработка на месо. Учените се натъкнали и на инструменти от по-висок клас, възрастта им е определена на близо 102 000 г. Смята се, че не са свързани с флоресиенсис, но не се знае и кой ги е сътворил. В близост до Лианг Буа, където е открит типовия екземпляр на вида, в Мата Менге, през 2004-2005 г. са намерени сечива на поне 700 000 г., а в басейна Соа - 880 000-годишни инструменти. Оръдията и от двете места малко приличат на тези от пещерата Лианг Буа. Не е известно кои са създателите, предполага се, че са предшественици на Хомо флоресиенсис.

Доказателство за използването на огън от флоресиенсис са овъглени кости от слон джудже, намерени в пещерата Лианг Буа. "Хобитите" явно са умеели да контролират огъня за готвене.

Остров Флорес е тропически, силно залесен и с високи върхове, някои от които достигат 2000 м. Вероятно в тези условия е живял и Хомо флоресиенсис. Освен стегодон на острова са се срещали и гигантски гущери, подобни на комодските, както и големи плъхове.

Въпроси, чиито отговори все още са неизвестни

По отношение на Хомо флоресиенсис палеоантрополозите има какво още да проучват и изследват. Те не знаят отговорите на следните въпроси:

• Какъв вид е изработил каменните инструменти на близо милион години, намерени на остров Флорес?
• По какъв начин са достигнали до острова ранните видове?
• Учените са любопитни дали флоресиенсис са имали език, правили са някакъв вид изкуство?
• Влизали ли са в контакт Хомо сапиенс и Хомо флоресиенсис?
• Какво е провокирало изчезването на "хобитите"?
• Дали тяхното ДНК има сходства с това на други човешки видове? На този въпрос може да се отговори, ако някога учените успеят да извлекат ДНК от костите им.