Хомо еректус - първият, напуснал пределите на люлката на човечеството Африка

Докато вкаменелостите на по-ранните ни предци са откривани в Африка (предимно Източна и Южна, с някои изключения в Северна), тези на Хомо еректус (Homo erectus) изненадват учените със своето местоположение. В по-голямата си част фосилните останки на вида са намерени в Източна Азия, най-вече в Китай и Индонезия, следвани от Западна Азия, по-специално Грузия, и накрая в Северна, Източна и Южна Африка. Обяснението е уникалността на този наш предшественик в няколко направления. Той е смятан за силно променлив вид, първият, който е напуснал пределите на познатото си местообитание и е отишъл на друг континент, както и за вероятно най-дълго просъществувалият ранен човешки вид.

При Хомо еректус има много сериозен спор сред палеоантрополозите, който не е решен и до ден днешен. Учените се разделят на две групи, когато става въпрос за класифицирането на фосилните останки от различните местоположения. Водещият дебат е дали вкаменелостите, открити в Азия, и тези, намерени в Африка, трябва да бъдат обединени под общото название Хомо еректус или находките от Черния континент съдържат достатъчно индивидуални особености, за да бъдат поставени в отделен вид, наречен Хомо ергастер (Homo ergaster). Последните са определени от учените за най-старите ранни хора, открити до този момент, които приличали на съвременните хора по пропорциите на тялото си. Те притежавали сравнително по-дълги крака и по-къси ръце спрямо размера на торса си.

Времевият период, в който Хомо еректус са живели на Земята, е преди 1,9 млн. години - 110 000 години.

Откриването на Хомо еректус

Хомо еректус, Хомо ергастер или и двата вида

Физически характеристики на Хомо еректус

Начин на живот на вида

Въпроси, чиито отговори предстоят

Откриването на Хомо еректус

Първата вкаменелост на Хомо еректус е открита от холандския лекар Юджийн Дюбоа през 1891 г. в Индонезия. Три години по-късно, след подробното проучване на находката хирургът й дава името Питекантропус еректус (Pithecanthropus erectus), или "изправена човекоподобна маймуна". В онези времена все още учените не са намерили фосилни останки на ранни хора в Африка и разкритият от Дюбоа вид се е смятал за най-примитивния и с най-малък размер на мозъка от вече откритите предци.
Дюбоа вярвал, че намерената от него част от череп принадлежи на древен и "изправен" човек и затова му дал това име. Другите учени, занимаващи се с темата, се противопоставили на мнението му, тяхното становище наблягало повече на маймуноподобните характеристики на останките. В крайна сметка холандският хирург се оказал прав - доказателствата за неговата правота се появили през 20-те и 30-те години на 20 в., когато в Китай били открити множество подобни вкаменелости.

Откритата през 1891 г. от Дюбоа находка е известна още с названието "Човекът от Ява", тъй като е намерена на едноименния остров. Тя се счита за официалния типов представител на вида.

През годините учените се натъкват на множество вкаменелости на Хомо еректус (името Питекантропус впоследствие е заменено с Хомо), които са от голямо значение за проучването на вида. Най-много находки от вида са открити в пещерата Дзукудян, която е на 40 км от Пекин, Китай. Установени са близо 50 индивида, 100 000 каменни сечива. Тя е обитавана преди между 200 000 и 750 000 години, макар че не изглежда да е била заета постоянно. Сред по-важните вкаменелости там са череп на т.нар. "Пекински човек" и горната част на черепа (черепния покрив) на младеж, открита през 1929 г. и доказваща, че юношата е имал мозък с обем 915 куб.см. Друга важна за палеонтологията област, в която са направени основополагащи открития на вида, е Сангиран, регион на о. Ява, Индонезия. Учените са открили, че за първи път мястото е обитавано преди 1,6 млн. години. През 1936 г. е намерена първата човешка вкаменелост там - фрагмент от долна челюст на 1,5 млн. години.

Хомо еректус, Хомо ергастер или и двата вида

От дълги години съществува спор в научната общност относно дефиницията и класификацията на Хомо еректус и Хомо ергастер. Първият е представен от фосилни останки, открити в Източна Азия, а вторият обединява вкаменелости на еректус, но разкрити в Африка. Последните са по-стари предшественици, вече са отделени като вид Хомо ергастер и се смятат за прародители на Хомо еректус. По-голямата част от палеоантрополозите наричат и признават за Хомо еректус източноазиатските вкаменелости, които вече се определят като страничен клон на човешкото родословно дърво. Докато африканските представители от Хомо ергастер получиха признанието да са преки наши предци.

Друга част от учените са на мнение, че съществува само един вид, включващ азиатските и африканските представители, назовавайки го Хомо еректус сенсу лато (Homo erectus sensu lato). Всички специалисти са обединени в становището си, че независимо как се нарича - Хомо еректус, Хомо ергастер или Хомо еректус сенсу лато, този вид произхожда от по-ранен вид Хомо (може би Хомо хабилис). Предполага се, че различните популации на Homo erectus sensu lato са довели до възникването на по-късни видове като Хомо хайделбергенсис (Homo heidelbergensis) и чак до Хомо сапиенс. Преди близо 1,9 млн. години Хомо еректус е споделял едни и същи територии в Източна Африка заедно с Хомо хабилис, Парантропус бойсей и Хомо рудолфенсис. За това свидетелстват фосилни останки от всички тези видове, които са откривани в едни и същи находища. Преди 143 000 години, вече в края на времевия си период, еректус е обитавал Земята заедно с Хомо сапиенс и може би с Хомо флоресиенсис в Индонезия.

В обсъждането и класифицирането на Хомо еректус някои учени стигат и по-далеч, като отделят в различни видове вкаменелостите от Индонезия и Китай. Преди 50-те години на 20 в. двете популации дори имали различни имена - фосилните останки от о. Ява били наричани Pithecanthropus erectus, а тези от Китай - Sinanthropus pekinensis. Въпреки че от средата на миналия век всички вкаменелости са обединени в един вид - Хомо еректус, все още някои палеоантрополози са на мнение, че екземплярите принадлежат към различни видове или подвидове и отделят китайските находки с името Homo pekinensis.

Друга идея също добива популярност в наши дни, а именно, че макар и от един вид, индонезийската и китайската популации не са свързани. Това означава, че китайската е пристигнала по-късно и нейният източник е друг. Това оборва първоначалното становище, че азиатските вкаменелости на Хомо еректус произлизат от една група, тръгнала от Африка. Предположението е, че групите, от които са тръгнали да се разпространяват извън Африка нашите предци, не са една, а няколко.

Физически характеристики на Хомо еректус

Хомо еректус е имал здрав скелет, който се доближава до този на съвременните хора. Отличава се само по структурата и формата на черепа. На височина размерът им варирал от 145 до 185 см, а теглото им - от 40 до 68 кг.

• Черепът му се характеризира с ниско чело, дъгата над веждите е масивна, а носът е широк и плосък. Формата му е широка и дълга, отзад има остри ъгли, а не е с извивка, както при днешните хора. Костите на черепа са много дебели и образуват централен ръб по цялата му горна дължина. Обемът на мозъка е доста по-голям спрямо този на по-ранните видове - средно 1050 куб.см.
• Челюстите са големи и дебели, не се наблюдава заостряне на брадичката. Кътниците са с големи корени, но се забелязва намаляване на размера им.
• Горните крайници при Хомо еректус вече са по-къси от долните, които пък от своя страна са по-дълго в сравнение с размера на торса. Костите им са по-дебели спрямо тези на съвременните хора, което предполага натоварващ във физическо отношение начин на живот. Доближаването на размера на крайниците до този на днешния човек показва, че еректус се е приспособил към живот не по дърветата, а основно по земята, също така е развил способности за ходене и бягане на дълги разстояния.

Начин на живот на вида

• Хомо еректус е използвал каменни инструменти, дори с него се свързва появата на най-ранната брадва, която е първото голямо нововъведение при направата на каменни сечива. Най-старите инструменти, използвани от Хомо еректус, са открити в Китай и са датирани на близо 1 милион години.
• Намерени изгорени животински кости и камъни, отлагания от пепел и дървени въглища в близост до вкаменелости на вида свидетелстват, че той вероятно е познавал огъня в периода преди 500 000 г., но за учените не е ясно дали е умеел да го използва контролирано.
• Преди 200 000-750 000 години в Китай са настъпили значителни климатични промени - 3 ледникови периода с много ниски температури. Те довели до намаляването на горите и разширяването на смесените степи и пасищата. Това довело до появата на големи пасящи животни, а то от своя страна до възможност Хомо еректус да се снабдяват с храна чрез ловуване. Количеството на консумираното от тях месо е по-голямо в сравнение с други по-ранни предци, допълвали са диетата си с растителни храни. Техният вид хранене като цяло напомня на това на съвременните хора.
• Друг аспект от начина на живот на Хомо еректус предоставят фосилни доказателства, които свидетелстват, че неговите представители са полагали грижи за слаби и стари индивиди.

Въпроси, чиито отговори предстоят

Независимо от открития голям брой вкаменелости и археологически артефакти все още учените не са успели да проучат много въпроси, които ги интересуват. Разкриването на бъдещи находки може да им помогне за по-доброто изучаване на вида и начина му на живот. Палеоантрополозите не успяват да установят засега следните факти:

• Може ли Хомо еректус да бъде наречен пряк предшественик на Хомо сапиенс?
• Факт е, че еректус имат по-голям физиологичен размер, консумирали са месо за повече енергия, която им е била нужна, при тях нараства ареала, който са обитавали. Учените се питат кой от тези фактори е надделял, за да се разпространи вида от Африка в Азия (няма доказателства еректус да е достигнал до Европа).
• Не е ясно дали фосилните останки от по-ранно време, открити в Източна Африка, и тези в Грузия принадлежат към един единствен вид, който се е променил регионално и по форма. Дали са съществували няколко вида ранни хора, представени днес пред нас като Хомо еректус?
• Палеоантрополозите искат да разберат доколко видът е владеел огъня, доколко широко са го използвали.
• Липсва отговорът на въпроса дали Хомо еректус е първият човешки вид, който е растял с темповете, с които расте и днешния човек или е запазил модела на растеж на маймуните.