"Сладката" болест – представи и проучвания на лечителите в миналото, 1 част

Томас Уилис замислено отпил от чашата си. Вкусът бил сладък, дори малко по-сладникав от нормалното. През далечната 1674 година медикът, работещ в екипа на университета „Oxford University” далеч не бил сред първите специалисти, които знаели какъв е вкусът на урината. Въпреки това, той е първият медик от Западна Европа, който осъзнал каква е връзката, че между вкуса на урината и състоянието на пациента, евентуално страдащ от диабет и последиците, които го съпровождат. Доктор Уилис бил озадачен от откритието, което описал в писмения си научен труд  Pharmaceutice rationalis: "Но защо, пробите имат вкуса на захар или мед, това обстоятелство е достойно за изграждане на изчерпателно обяснение". Уилис никога не разбрал защо неговите проби са сладникави, но наблюденията му помогнали на изследователите от бъдещето да "изолират" причината за появата на диабета.

Диабетът уврежда способността на организма да регулира правилно количеството глюкоза в кръвта, а това може да доведе до дехидратация (предизвиква се от честото уриниране), недохранване, припадъци, бъбречна недостатъчност и в крайна сметка – до смърт. Днес диабетът вече не е смъртна присъда, но дори и със зоркото наблюдение от специалистите, проследяващи нивата на кръвната захар на пациентите и широко достъпния изкуствено извлечен инсулин, хората с този болест все още си отиват  преждевременно. Историята, разказваща за това как човечеството е започнало да осъзнава какво е естеството на това социално значимо заболяване, би могла да се открие в най-разнообразни източници – от древните папируси до съвременните смартфони.

Първото по рода си писмено описано лечение на "прекомерното уриниране" може да се намери в древноегипетския Еберс папирус, създаден в Страната на фараоните около 1550 г. пр.н.е. Той е кръстен на своя откривател, немският египтолог Георг Еберс. Папирусът предлага на пациентите питие, което включва вода от древноегипетското езеро "Bird", бъз, влакна от растението асит, прясно мляко, бира, цветчета от краставици и зелени фурми". Египетски лекари, подозирали, че има определена връзка между това, с което хората се хранят и симптомите, свързани с диабета, но нито едно от описаните в древния документ не биха били ефективни срещу социалнозначимото заболяване.

Трябвало да минат още 1500 години преди Аретей (древен лекар, живял около първи век от н.е.), да въведе термина диабет. Той описал диабета като състояние, при което се наблюдава "топене на плътта по тялото и крайниците, което преминава и в урината, източваща се от тялото". На изток, китайските лекари, описали болестта по същия начин, а в Южна Азия и двата най-емблематични медицински труда - "Sushruta Samhitaand" и "Charaka Samhita". Те са основополагащи за традиционната индийска медицина (Аюрведа),  в които болестта е наречена медена урина.   

Към част 2 >>> тук