12 смъртоносни заболявания, почти изкоренени през XX век – част 2

От 1950г.

Според бюрото по преброяване на населението в САЩ средната продължителност на живота в началото на XX век е била 47.3 години. Един век по-късно тя се е покачила на 77.85 години до голяма степен заради разработването на ваксини и лекарства за някои смъртоносни заболявания. Разбира се ваксините и лекарствата работят само ако се приемат, поради което много от тези заболявания съществуват и днес в бедните и развиващите се страни. Въпреки успеха на ваксините, само едно от заболяванията в нашия списък – едрата шарка – е изкоренено от лицето на Земята. 

Ето кои са 12-те заболявания, които човечеството отдавна можеше да е изкоренило от земното кълбо, ако ваксините бяха достъпни за всички хора по света.

Пневмококови заболявания

Пневмококовите заболявания са инфекции, причинени от бактериити Streptococcus pneumoniae, известни като пневмококи. Те могат да се загнездят в цялото тяло. Най-често причиняваните инфекции са тези на средното ухо, пневмония, бактериемия (инфекция на кръвния поток), синусови инфекции и бактериален менингит. Съществуват повече от 90 типа пневмококи, като 10-те най-често срещани са отговорни за 62% от инвазивните заболявания в света.

Заразените пренасят бактерията в гърлото си и я предават, когато кашлят или кихат. Като другите бактерии, S. Pneumoniae може да зарази всеки, но определени групи от населението са в по-голям риск като по-възрастните хора, хората, болни от рак, СПИН или хронични заболявания като диабет. Всяка година в САЩ от пневмококови заболявания умират около 200 деца под 5-годишна възраст. Световната здравна организация (СЗО) твърди, че годишно пневмококивите инфекции са отговорни за 1 милион смъртни случаи, причинени от респираторни заболявания; повечето от тях са регистрирани в развиващите се страни. Съществуват два вида ваксини, които предотвратяват пневмококовите заболявания и те се препоръчват на деца и възрастни над 65 години.

Полиомиелит

От смъртоносните инфекции, за които науката е разработила ваксини и лекарства, хората познават най-добре историята за победата над детския паралич. Заболяването се причинява от вирус, който влиза в тялото през устата, обикновено чрез мръсни ръце, имали досег със заразен човек. При около 95% от случаите полиомиелитът няма симптоми (асимптоматичен полиомиелит), но в останалите случаи заболяването може да развие три форми.

Абортивният полиомиелит причинява симптоми подобни на грип, като инфекции на горните дихателни пътища, треска, възпалено гърло и общо неразположение. Непаралитичния полиомиелит протича по-тежко, със симптоми подобни на лек менингит, включително чувствителност към светлина и схванат врат. Паралитичният полиомиелит, с който повечето хора свързват заболяването, причинява загуба на контрол над крайниците, рефлексите и мсукулите, които контролират дишането. От този вид страдат едва 1% от всички заразени с вируса.

Днес полиомиелитът е под контрол в развития свят и световните здравни власти са овладели заболяването и в развиващите се страни, особено след разработването на неактивната ваксина на д-р Солк през 1955 г. Пероралната ваксина на д-р Сабин се появява през 1961 г. Днес годишно в света се регистрират около 500 случая на заболяването.

Тетанус

Репродуктивните клетки (спори) на Clostridium tetani се намират в почвата и навлизат в тялото през ранички по кожата. След като спорите се развият в зряла бактерия, тя започва да произвежда тетаноспасмин – невротоксин (протеин, който трови нервната система), който причинява мускулни спазми. Всъщност токсинът често напада мускулите, които контролират челюстта. Това е придружено с трудно преглъщане и болезнена схванатост във врата, раменете и гърба. Спазмите могат да се разпространят към мускулите на корема, предмишницата и бедрата.

Заболяването причинява смърт в 11% от случаите, но за щастие не се предава от човек на човек – необходим е пряк контакт с C. tetani, за да се заразите с болестта. Днес в повечето развити държави се прави периодична имунизация против тетанус, но ако се нараните по начин, който увеличава риска от заразяване (убодете се или се порежете на ръждясал пирон или желязо, ухапе ви куче и т. н.), трябва да ви бият инжекция, ако са минали няколко години от последната ваксинация.

От 1970 г. насам случаите на тетанус в САЩ са между 50 и 100 годишно, предимно при хора, които не са били ваксинирани или не са реваксинирани. Според данните на СЗО през 2005 г. случаите на тетанус в света са били около 15 500.

Тифоидна треска

Тифоидната треска обикновено се разпространява чрез заразенис бактерията Salmonella typhi храна и вода, при контакт с фекалиите на инфектиран човек. След като тифоидната бактерия навлезе в кръвоносния поток, тя отключва защитна реакция в организма, която причинява висока температура, треска, главоболие, стомашни болки, слабост и липса на апетит.

Понякога хората с тифоидна треска получават обрив, състоящ се от плоски червени пeтънца. В държавите с добра канализационна система и хигиена, случаите са сравнително малко – в САЩ са около 400 годишно. Хората, които живеят в страните от третия свят, където чистата вода е дефицит и миенето на ръцете не е често срещана практика, рискът е много висок. Най-засегнатите области са Африка, Азия, Карибския басейн, Индия, Централна и Южна Америка.

СЗО твърди, че годишно случаите в света са 17 милиона, като 600 000 завършват със смърт. Въпреки тази впечатляваща статистика, тифоидната треска застрашава предимно хората, които пътуват към по-екзотични дестинации и високорискови региони. Освен това заболяването се лекува успешно с антибиотици. Без лечение треската може да продължи седмици или месеци и инфекцията да доведе до смърт.

Жълта треска

Жълтата треска се разпространява чрез комари, заразени с вируса. Жълтеницата е основната характеристика на заболяването. Повечето случаи на жълта треска са леки и възстановяването отнема 3-4 дни. При тежките случаи може да възникне кървене, чернодробна или бъбречна недостатъчност, мозъчна дисфункция и смърт.

Хората, инфектирани с вируса, може да облекчат симптомите си, но не съществува специфично лечение. Превенцията е ключов фактор, а тя се постига чрез периодична ваксинация. Имунизацията осигурява поне 10-годишна превенция и е безопасна за лица над 9 месеца.

Жълтата треска се среща само в Африка, Южна Америка и някои райони от Карибския басейн, затова туристите задължително трябва да се ваксинират против заболяването. СЗО регистрира около 200 000 случая годишно, като 30 000 от тях завършват със смърт. Най-застрашени са възрастните хора, при които рискът за развитие на усложнения е по-голям. Въпреки усилията на световните здравни власти и ваксинацията, СЗО твърди, че се наблюдава покачване на случаите на заболяването.

Едра шарка

За разлика от останалите заболявания в нашия списък, които могат да се появят след отслабване на въздействието на ваксината, едрата шарка е напълно изкоренена от лицето на Земята. Единствените съществуващи проби от вирусния щам се пазят в САЩ и Русия за научни цели.

Симптомите на едрата шарка включват треска и висока температура, главоболие и болки в тялото, обща отпадналост, повръщане. Най-отличителната характеристика на заболяването е обривът от малки червени подутинки, които се увеличават, пукат и разпространяват вируса (вирусът може да се предаде и чрез контакт с предмети на болния, дрехи и кървене). Едрата шарка се среща само при хората – тя не засяга никой от животинските видове или насекомите на планетата. Поради тази причина ваксинацията напълно елиминира шансовете за предаване и разпространяване на вируса сред човешкото население и заболяването изчезва от лицето на планетата. САЩ например не е извършвала ваксинация против едра шарка от 1972 г. насам.

Въпреки че едрата шарка някога е била едно от най-смъртоносните заболявания в човешката история (само през XX век е убила повече от 300 милиона човека), учените обявяват пълното изчистване на болестта през 1979 г. Естественият щам на заболяването е изкоренен, но съществуват опасения за пробите, пазени от двете световни сили САЩ и Русия, които биха могли да се размножат и използват като биооръжие.

Към първа част > > >

по статията работи: Величка Мартинова