"Hotel Dieu": една от най-старите болници в Европа

От 651г.

Когато говорим за старинни лечебни заведения, като една от първите в списъка несъмнено трябва да поставим болницата "Hotel Dieu", намираща се в Париж и създадена някъде около 651г.

Съвсем очаквано, като много други средновековни болници, "Hotel Dieu" била мултифункционална институция  - много далече от съвременната представа за лечебна организация. В този ранен период от съществуването си и в продължение на още няколко века (ако трябва да бъдем точни – чак до 17-ти) тя изпълнявала ролята както на приют, така и на медицински център и осигурявала подслон, храна и лечение на бедни, бездомни и нуждаещи се хора.

Всъщност, първоначално лечебното заведение се управлявало от монаси от Августинския орден, но през 829г. манастирът бил разрушен и на негово място била изградена чисто нова сграда. Може да бъде открит официален документ от строежа на въпросната постройка, който, на практика, представлява  първото съхранено писмено сведение за съществуването на "Hotel Dieu" със съвременното си наименование.

През разглеждания период сградата се състояла от общо четири зали или отделения, които и тогава можели да приютят голям брой пациенти - 800 до 900. Приземният етаж (прозорците му гледали към река Сена) се използвал за родилно отделение. Въпреки хубавата гледка, това своеобразно мазе понякога се наводнявало, но преместването и изписването на пациенти не била честа практика в парижкото лечебно заведение. Управителите на болницата правили всичко по силите си да се справят с препятствията от климатично естество и да оправдаят добрата репутация на институцията си (и най-вече – нейната щедра гостоприемност).

От 830-та година до началото на 14-ти век "Hotel Dieu" се разраснала чрез добавянето на още постройки. Идеята била по този начин да могат да се приемат още повече нуждаещи се. До 1219-та отделенията се увеличили на 25, а броят на пациентите варирал между 1400 и 1600 (тази бройка се постигала най-вече по време на епидемии). Може сами да предположите, че въпреки внушителния си капацитет, условията в болницата съвсем не били добри. Тя не разполагала с вентилация за пречистване на въздуха, прозорчетата били малки и разположени близо до тавана. Едновременно с това, влагата, която, така или иначе, била доста осезаема заради близостта до реката, се увеличавала при сушенето на спалното бельо на простори, разположени покрай отделенията. Храната била оскъдна и се давала два пъти на ден – в 11 часа и в 18 часа. По-тежко болните индивиди се ползвали с привилегията да се радват на по-качествено меню и дори - да консумират… вино.

Обикновено, болничните легла се подреждали в четири реда, а в случай на епидемии (каквато била практиката и в други болници от този времеви етап) те се поставяли близо едно до друго. Само да отбележим, че няколко пациента (често четирима наведнъж) трябвало да си поделят един "одър", "самотното" боледуване било лукс по онова време. Преди да бъде приет, всеки пациент трябвало да изповяда греховете си, след това получавал свое кътче в отделението, а дрехите му се взимали, за да бъдат щателно изпрани (с цел да се предотврати разпространението на зарази). На всеки няколко седмици облеклото на починалите се продавало на специално организиран базар.

Но може би един от най-големите минуси на "Hotel Dieu" бил фактът, че тя дълго време не разполагала с детско отделение. И въпреки че голям брой сестри се грижели за най-малките, третирането на детските болести често се пренебрегвало. Затова пък, когато в средата на 15-ти век в Париж избухнала епидемия от сифилис, управителите решили, виждайки колко бързо се разпространява заразата, да изолират тези болни в специална постройка. Това решение дълго време се дискутирало като неправилно и нарушаващо човешките права в публичното пространство.

От 1580-та докторите и хирурзите били задължени от управата на болничното заведение да посещават пациентите си два пъти седмично. През този период медицинският център често приемал в отделенията си повече от 3500 пациента по едно и също време.

До 18-ти век в "Hotel Dieu" практикували осем лекари и, забележете, 100 хирурзи. През 1772-ра сградата, в резултат на голям пожар, била разрушена, и ревновирана изцяло при управлението на Наполеон. И тогава, както преди няколко века, заведението било буквално "претъпкано" от хора. Във всяка налична стая имало легла, а понякога в едно легло се настанявали… по шестима болни. Заради този стремеж да е винаги пълна (за сметка на професионализма), болницата си спечелила славата на една от най-"нездравословните" и неудобни във Франция, а и в Европа.  

По време на Френската революция заради появата на много други специализирани лечебни институции, "Hotel Dieu" била принудена да приема по-малко пациенти (общо 1400), така че вече всеки най-накрая си имал собствено легло. В средата на 19-ти век сградата й била преместена на противоположния бряг на Сена, в непосредствена близост до известната катедрала "Парижката Света Богородица". Към днешна дата, лечебното заведение си остава медицински център, но само за спешни случаи, със "скромните" 350 болнични легла.

В историята на медицината парижката болница се помни като една наистина интересна, макар и противоречива, институция, която и днес изглежда впечатляващо, а именно така: