История на заушката - от древността до откриването на причинителя и създаването на ваксината
От 1934г.
Акценти
|
Заушката, известна и с по-научното си название паротит, е силно заразно заболяване. Няма конкретно лечение за нея и може да премине много леко, но коварността на болестта е в евентуалните усложнения, които могат да настъпят. Те включват менингит, глухота или възпаление на тестисите и яйчниците при достигнали пубертетна и по-голяма възраст пациенти. Особено при тийнейджърите това може да доведе до тестикуларна атрофия и до невъзможност за създаване на потомство. Преди разработването на ваксината заушката е една от основните причини за настъпване на глухота при децата.
Паротитът също е от болестите, които са добре познати на човечеството от древни времена. Открити са писмени доказателства за неговото съществуване.
Първо описание на болестта и установяване на произхода й
През 5 в. пр.н.е. е документирано първото описание на заушката. Хипократ пише в Corpus Hippocraticum в първата книга на „Епидемиите“ за възникнала епидемия през 410 г. пр.н.е. на остров Тасос и детайлно представя симптомите на заболяването. Той споменава характерните отоци около ушите, описва ги като отпуснати, дифузни и големи, като болния не чувствал болка. Хипократ отбелязва, че отоците след това изчезнали, без да създават някакви допълнителни проблеми.
Въпреки сериозните последици, до които заушката може да доведе, тя общо взето е възприемана в повечето случаи като безвредна детска болест, за която не се налага лечение, а само облекчаване на придружаващите симптоми. Дълго време нейната етиология не е известна, през 19 и 20 в. се правят опити да бъде открит причинителя на болестта. Учените търсят десетилетия наред как да спрат появата й, като докато трае Втората световна война търсенето е по-интензивно. Чак през 1934 г. Клод Джонсън и Ърнест Гуудпасчър документират нейния вирусен произход благодарение на маймуни резус, които са заразени с вирус, установен в проби от слюнка на болни в ранен стадий на паротит. Животните развиват заболяването и така учените разбират, че именно този вирус причинява заушката. Науката вече разполага с основата, от която може да се тръгне в посока разработване на ваксина, с която да се прекъсне разпространението на заболяването.
Още през Първата световна война заушката се класифицира като сериозен проблем за армиите, тъй като болестта е опасна и изтощителна при възрастните мъже заради болезненото подуване на тестисите. Елена Конис, специалист по история на медицината и общественото здраве в Университета по журналистика на Бъркли, казва конкретно за американските войници, че когато те се събират в претъпканите лагери и казарми, само един случай на заушка е достатъчен, за да са карантинирани или в лазарета всички останали седмици наред. По време на Първата световна война паротитът е на първо място като причина, заради която 230 356 души от американската армия да имат пропуснати дни на активна служба във Франция. До Втората световна война заушката и морбили са смятани за достатъчно опасни, за да бъдат определени от Службата за научни изследвания и развитие на военните за въпрос на националната сигурност.
Появата на ваксините срещу заушката
Проблемът при разработването на ваксина е трудността за отглеждането на големи количества от целевия вирус. Конкретно за този, причиняващ паротит, през 1945 г. два американски екипа се заемат да преодолеят пречката. Те едновременно откриват, че вирусът на заушката се развива в кокоши оплодени яйца.
Не се забавя много създаването на първата ваксина и през 1946 г. се появява инактивиран препарат, създаден от Карл Хабел от Здравната служба на САЩ, който прилага техниката на отглеждане на вируса в яйце. Ваксината е изпробвана върху 2825 работници от Западна Индия, трудещи се в плантация за захарна тръстика във Флорида и огнище на заушка. Тя обаче има ниска ефективност - само 58%. Нейната употреба се преустановява в средата на 70-те години на миналия век заради прилаганите след това ваксини, които са направени от отслабен жив вирус, а не инактивиран.
Втората световна война е отминала, също и спешността да се открие лек за болестта, така че учените не настояват да продължат с изследванията. Елена Конис обяснява, че през 40-те години на миналия век Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) не класифицира паротита като основен здравен приоритет. След войната пневмонията и грипът се превръщат в по-голямо притеснение.
След създаването на първата ваксина, която е с краткотраен ефект, през 1963 г. една обикновена случка ще промени историята. В първите часове на 21 март 5-годишно момиченце на име Джерил Лин събужда баща си заради болки в гърлото. Мъжът работи в Мерк (Merck), фармацевтична и химическа компания, и веднага разбира, че става въпрос за заушка. Той казва на дъщеря си да си легне, но вече разсънил се, се сеща, че може да вземе проби от гърлото на детето и да опита да отгледа отслабени живи вируси на паротит в пилешки оплодени яйца, както се случва с току-що лицензирана ваксина срещу морбили. По този начин вирусните щамове са атенюирани, т.е. са твърде слаби, за да провокират пълноценна инфекция у хора, но способни да предизвикат имунен отговор. Ученият е д-р Морис Хилеман и той наистина успява да постигне своята цел. На 30 март 1967 г. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) дава лиценз на Mumpsvax - препаратът, разработен от Хилеман. Едва след десет години тази ваксина започва да се препоръчва за рутинна употреба в САЩ. Докторът кръщава щама "Джерил Лин" на дъщеря си. Той продължава да се използва в производството на ваксина срещу заушка и днес. През 60-те години на миналия век ежегодно паротитът разболявал 186 000 американчета, а след въвеждането на препарата на Хилеман днес инфекциите са под 1000.
Съчетаване на ваксината с тези за морбили и рубеола
Морис Хилеман има огромен принос, що се отнася до ваксините. Освен че създава тази срещу паротит, той подобрява Джон-Ендерсовия препарат срещу морбили, съдейства при разработването на ваксини срещу рубеола, вирусна форма на рак на черния дроб и срещу хепатит В.
Навремето е съществувала реална опасност препаратът на Хилеман срещу заушката да бъде забравен и пренебрегнат, тъй като през 1967 г. фармацевтичните компании не се интересували много от него, не е имало пазар за ваксината. Хората смятали болестта за неприятна, но неопасна, дори някои педиатри били на мнение, че е добре да се изкара, за да се придобие имунитет по естествен път.
Мерк решават да комбинират трите ваксини - срещу рубеола, паротит и морбили, в една - MMR, която е лицензирана през 1971 г. и така се дава възможност да се предпазят големи групи от населението срещу няколко заразни детски болести бързо, наведнъж и евтино.
До 1974 г. 40% от американчетата са имунизирани с MMR. С тази ваксина се гарантира защитата на децата над 12-месечна възраст от заушка, макар че заболяването е с нисък приоритет за здравните власти в страната. През 1998 г. CDC препоръчва MMR да се приема на две дози и оттогава годишно случаите на детски паротит са под 400.
Измамата с MMR и аутизма
През 1998 г. британският медицински изследовател Андрю Уейкфийлд публикува в списание Lancet статия, с която предизвиква световен скандал. Той твърди въз основа на направено изследване сред 12 деца, че между ваксината MMR и аутизма има връзка, както и че тя предизвиква проблеми с червата.
Работата на Уейкфийлд е свързана с доклад за един случай, а не подробно изследване сред голям брой участници. Медиите разпространяват широко "новината", последствията са откази от ваксинация в Обединеното кралство и Ирландия, сформиране на движение против ваксинирането и нарастване броят на смъртните случаи и сериозните усложнения от заушка и морбили.
Няколко изследователи се заемат да проверят и възпроизведат същите резултати, каквито Уейкфийлд твърди, че е получил в изследването си, но така и не успяват. През 2004 г. репортерът от Sunday Times Браян Диър разкрива, че данните от проучването на британския изследовател са манипулирани, както и че зад него стоят финансови конфликти на интереси. Британският генерален медицински съвет започва разследване на обвиненията срещу Уейкфийлд. Голяма част от съавторите оттеглят подкрепата си за изводите от проучването.
В САЩ Службата на специалните магистрати към Федералния съд се заема да разглежда искове, заведени от родители, смятащи, че ваксината MMR е причинила негативни последици на децата им. През 2009 г. съдът постановява, че не са намерени доказателства за връзка между разстройствата от аутистичния спектър и ваксините. Институцията отхвърля и делата, заведени от 5300 родители.
На следващата година Британският генерален медицински съвет отсъжда, че Уейкфийлд е виновен по повече от 30 обвинения, в това число и нечестност и малтретиране на деца със забавено развитие. Lancet обявява, че издателството е измамено и премахва изследването на учения от своите страници.
Уейкфийлд е заличен от медицинския регистър на Обединеното кралство.
Завръщането на паротита в САЩ
През 2016 г. в САЩ пламват няколко огнища на паротит, в това число и в Харвардския университет, където повече от 40 души се заразяват с вируса. Интересното е, че болестта плъзва сред популации, които са ваксинирани срещу нея. Същото се повтаря и през 2018 г.
Йонатан Град, асистент професор по имунология и инфекциозни болести в Харвардския университет, и Джоузеф Люнард, научен сътрудник, забелязват тенденцията. Те докладват за появата на заушка сред ваксинирани млади хора в страната. Училището по обществено здраве TH Chan към висшето училище провежда проучване и установява, че възобновяването на случаите на паротит вероятно се дължи на отслабването на имунитета, получен преди това от ваксината. Изследователите разбират, че "годността" на имунитета след последната ваксинация продължава средно 27 години. Това означава, че към двете дози, поставяни в детството, може да се наложи да се слага и потенциална трета доза на 18-годишна възраст, за да разполагат хората с имунитет и в зряла възраст.
Статията е част от историята на:
Коментари към История на заушката - от древността до откриването на причинителя и създаването на ваксината