Джон Франклин Ендърс и ролята му за развитието на вирусологията

От 1897г.

Джон Франклин Ендърс е американски вирусолог и микробиолог, който заедно с още двама небезизвестни учени – Фредерик Ч. Робинс и Томас Х. Уелър, бил удостоен с Нобелова награда за медицина заради успешното култивиране на полиомиелитния вирус в тъканна култура. Това откритие впоследствие довело до създаването на първата ваксина срещу детски паралич.

Джон бил роден през февруари 1897г. в Уест Хартфорд, Кънектикът. През 1930-та мъжът защитил докторската си степен по микробиология в Медицинското училище на Харвард. Именно тогава започнала продуктивната му и впечатляваща кариера не само като университетски преподавател, но и като бележит учен.

В края на 30-те години на 20-ти век специалистът фокусирал вниманието си основно върху проблемите на вирусологията. Едно от първите му постижения било свързано с разработването на специална техника за "залавяне" на антителата на вируса на паротита (заушка). Той и колегите му доказали, че въпросният патогенен агент може да расте "необезпокояван" в кокоши ембриони, както и в тъканни култури. Тези проучвания открили много възможности в борбата със заушката, бил разработен специален кожен тест за паротит и било установено, че често инфекцията има трудно забележими проявления. Най-накрая, трудът на Ендърс и колегите му дали старт на първите опити за създаване на ефикасна ваксина срещу заушка.

През 1947-ма американският експерт оглавил научноизследователския отдел по инфекциозни заболявания в Бостънската детска болница. Именно там Ендърс, заедно с колегите си Робинс и Уелър, достигнал до откритието, че вирусът на детския паралич също е способен да се развива в голям брой тъканни култури. До този момент "разбойникът" бил изучаван чрез заразяване с инфекцията на скъпоструващи експериментални животни (маймуни). Заради този безспорен "пробив" тримата били удостоени с Нобелова награда през 1954-та, а година по-рано Джонас Салк разработил първата противополиомиелитна ваксина.

През 1954-та Ендърс обявил в академичните среди, че е успял на същия принцип да култивира и болестотворния агент на дребната шарка. Американският вирусолог отделил и немалко внимание на инфекциозната природа на някои видове ракови заболявания.

Както можете да предположите, огромният му принос в развитието на вирусологията му донесъл много награди и световна слава. В периода от 1929-та до 1970-та той публикувал близо 200 научни статии в американската преса, а в края на професионалния си път съсредоточил усилията си и в борбата срещу заболяването СПИН.