Старобългарски лечители и техните лекарственици

От 1842г.

Георги Генчов Ахтар е старобългарски лечител, роден през 1842 г. във Великотърновско. Още на 16 той е започнал да си търси работа и да осигурява сам прехраната си. Не се знае със сигурност от кого е научил ахтарджийството, но не е изключено младежът да е чиракувал при Стоянчо Ахтар, особено като се има предвид, че той е пребивавал им на ул. "Въстаническа".

Освен с ахтарските си стоки Георги Ахтар се извършвал търговия и с различни домашни потреби, огледала, както и бои на базата на анилин. Георги Ахтар е починал през 1918 г. във Велико Търново. След кончината му синовете му приели фамилията Ахтарджиеви. Най-възрастния от тях - Митрофон Ахтарджиев останал в бащиния си дом и магазин до края на живота си. Внукът на Георги Ахтар - Христо Захариев Ахтарджиев е станал професор по фармакология.

Хаджи Парашкева Кирчева Недева (1829-1921) е друга старобълагарска лечетелка, живяла в Горна Оряховица и Арбанаси. Парашкева Недева е лекувала с билки, благ мехлем, билкови смеси за третиране на малария, както и мехлеми, които се ползвали при изгаряне.

През 1863 г. Христо Събев от Лясковец публикувал лекарственик, който също бил важен за историта на българската фармация. В него може да се открие информация за 119 лекарства за 48 заболявания. За синтезирането на медикаментите в документа били посочени различни лекарствени суровини, които се измервали в остарялата мерна единица "драм". Съвременната медицина е заимствала немалко от тях: унгвентите, сиропите, капките за очи и уши,някои полезни компреси, инфузии, декокти, микстури, някои сложни прахове.

Друг старобългарски лекарственик носи заглавието "Опис на лекарствата". Той е създаден през 1870 г. В него могат да се открият 129 рецепти, с които е "боравила" народната медицина в страната ни. В тях са включвали активните съставки от билките, както и суровини, богати на белтъчини, за лечение се е ползвал белтък и жълтък от яйце, козе и краве мляко, риба, овче масло, мед, ракия, вино, морска сол, кафе. Целебните рецепти в лекарсдтвеника се приготвяли като своеобразна комбинация от няколко съставки, но имало и някои медикаменти, включващи една съставка. В този лекарственик можело да се открие информация за направата на разтвори, инфузии, декокти, суспенсии и мехлеми.

От казаното до тук можем да направим извод, че старобългарските народни лечители са владеели добре и са познавали методите за приготвянето на целебни смеси, включващи в състава си вино, което се прилагало за компреси, пластири и други. Колкото до лекарсктвениците - седем от тях могат да бъдат открити на съхранение в Национална библиотека "Кирил и Методий" - София, а останалите три се намират в музеи във Велико Търново.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация