Старобългарски лечители и техните лекарственици
От 1842г.
Георги Генчов Ахтар е старобългарски лечител, роден през 1842 г. във Великотърновско. Още на 16 той е започнал да си търси работа и да осигурява сам прехраната си. Не се знае със сигурност от кого е научил ахтарджийството, но не е изключено младежът да е чиракувал при Стоянчо Ахтар, особено като се има предвид, че той е пребивавал им на ул. "Въстаническа".
Освен с ахтарските си стоки Георги Ахтар се извършвал търговия и с различни домашни потреби, огледала, както и бои на базата на анилин. Георги Ахтар е починал през 1918 г. във Велико Търново. След кончината му синовете му приели фамилията Ахтарджиеви. Най-възрастния от тях - Митрофон Ахтарджиев останал в бащиния си дом и магазин до края на живота си. Внукът на Георги Ахтар - Христо Захариев Ахтарджиев е станал професор по фармакология.
Хаджи Парашкева Кирчева Недева (1829-1921) е друга старобълагарска лечетелка, живяла в Горна Оряховица и Арбанаси. Парашкева Недева е лекувала с билки, благ мехлем, билкови смеси за третиране на малария, както и мехлеми, които се ползвали при изгаряне.
През 1863 г. Христо Събев от Лясковец публикувал лекарственик, който също бил важен за историта на българската фармация. В него може да се открие информация за 119 лекарства за 48 заболявания. За синтезирането на медикаментите в документа били посочени различни лекарствени суровини, които се измервали в остарялата мерна единица "драм". Съвременната медицина е заимствала немалко от тях: унгвентите, сиропите, капките за очи и уши,някои полезни компреси, инфузии, декокти, микстури, някои сложни прахове.
Друг старобългарски лекарственик носи заглавието "Опис на лекарствата". Той е създаден през 1870 г. В него могат да се открият 129 рецепти, с които е "боравила" народната медицина в страната ни. В тях са включвали активните съставки от билките, както и суровини, богати на белтъчини, за лечение се е ползвал белтък и жълтък от яйце, козе и краве мляко, риба, овче масло, мед, ракия, вино, морска сол, кафе. Целебните рецепти в лекарсдтвеника се приготвяли като своеобразна комбинация от няколко съставки, но имало и някои медикаменти, включващи една съставка. В този лекарственик можело да се открие информация за направата на разтвори, инфузии, декокти, суспенсии и мехлеми.
От казаното до тук можем да направим извод, че старобългарските народни лечители са владеели добре и са познавали методите за приготвянето на целебни смеси, включващи в състава си вино, което се прилагало за компреси, пластири и други. Колкото до лекарсктвениците - седем от тях могат да бъдат открити на съхранение в Национална библиотека "Кирил и Методий" - София, а останалите три се намират в музеи във Велико Търново.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПАТРИАРХАТ - ГЕОРГИ МИШЕВ - ХЕРМЕС
ПОХИТЕНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БОГОМИЛИТЕ - ХРИСТО БУКОВСКИ - СИЕЛА
ЧЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ - ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ - ХЕРМЕС
БАБО, РАЗКАЖИ МИ СПОМЕН - ИВИНЕЛА САМУИЛОВА - ХЕРМЕС
МАТЕРИАЛИ ПО АРХЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ ТОМ 1 - ВАЦЛАВ ДОБРУСКИ - ШАМБАЛА
АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ - НЕДЮ НЕДЕВ - ХЕРМЕС
Библиография
1. Богомил Вачев "История на аптечното дело във великотърновския окръг"
СТАТИЯТА е свързана към
- Перорално приложение на медикаментите
- Пайда Ладжин-пляскане и разтягане за здраве
- Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор
- Ива Николаева Стефанова
- Глухарче: произход на името
- Какаово дърво
- История на Ели Лили
- История на наркотичните средства в медицината
- Наркотични растения, ползвани в древните култури
- Знахарско лечение, описано от българския оперен певец Михаил Люцканов
Коментари към Старобългарски лечители и техните лекарственици