Епидемията от испански грип в САЩ през 1918 година

От 1918г.

Сини устни. Зачервена кожа. Кръвта на заболелите изтича от носа и устата. Кашлицата е толкова силна и упорита, че разкъсва дихателните мускули на болните. Наблюдават се ужасно главоболие и болки в тялото, които хората чувстват като изтезания. Това са симптомите на заболяване, което за пръв път е регистрирано в окръг Хаскел, Канзас през януари 1918 г. От Канзас болестта се разпространява бързо: не само в САЩ, но и по света. В крайна сметка (макар и подвеждащо) тя става известна като испански грип (наричан и инфлуенца). И докато ефектите му върху тялото са драматични, то процентът на смъртността от болестта е наистина потресаващ.

Ужасяващата статистика на смъртността от испански грип

По време на пандемията, продължила две години след избухването й в САЩ, между 50 и 100 милиона души загиват – това са около три процента от населението на света. Испанският грип е убил повече хора, отколкото всяко друго пандемично заболяване преди или след това, включително Юстиниановата чума от шестото столетие, Черната смърт от Средновековието, епидемията от СПИН или Ебола.

По време на сраженията в Първата световна война (свършила точно, когато грипът завладява човечеството) от бомби и куршуми загива една трета от броя на жертвите, погубени от вирусното заболяване.

Снимката по-долу показва болни от инфлуенца, за които се грижат медицински сестри от Американския червен кръст в Оукланд през 1918 година.

Вирусът на инфлуенцата се появява в Оукланд за пръв път в началото на октомври, а в рамките на две седмици (от първите му случаи) хиляди хора се разболяват. Капацитетът на градската болница бързо се претоварва, а кметът издава заповед да се открие място (в случая е намерена подходяща учебна аудитория) с още 80 свободни легла. Всички те, за съжаление, бързо биват запълнени от сериозно болни пациенти, борещи се за живота си.

Снимката е една от няколкото, направени по време на посещение в аудиторията от известния местен фотограф, работещ във вестник – Едуард А. Роджърс (по прякор "Док"). Док е запознат с мащабите, които подобно медицинското бедствие, би могло да придобие. Той е заснемал и други драматични събития (например хуманитарната и медицинска криза в района на Залива, включително земетресението в Сан Франциско през 1906 г.).

Медицинските сестри, които са фотографирани, са доброволки, работещи за Американския червен кръст. Маските на лицата им са ценна стока, тъй като буквално всеки човек в града има нужда от тях – гражданите са принудени от закона да носят маски на публични места. Заплашвани са от глоба от внушителните по онова време 100 долара и 10 дни затвор.

Последиците от инфлуенцата в САЩ

В Оукланд бързите действия на градските власти (да затворят училища и църкви и да наложат мерки за обществена хигиена) поставят под известен контрол местната грипна епидемия до февруари 1919 година. Въпреки това 1300 граждани загиват (в цифри – в Съединените щати от испански грип умират общо 675 000). Това са повече смъртни случаи от тези на войниците, погубени по време на цялата Гражданска война. Пандемията, съчетана със смъртността през Първата световна война, води до намаляване на средната продължителност на живота в САЩ с 12 години.

Към днешна дата грипът все още може да бъде смъртоносен – сезонните грипни щамове са необичайно агресивни, но за щастие трагичната грипна пандемия от 1918 г. не е повторена никога повече.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип