Защо Съветският съюз забранява бодибилдинга за почти 20 години

От 1973г. до 1987г.

По времето на Съветския съюз и съществуването на така наречения Източен блок спортът е един от основните отрасли, чрез които различните страни имат възможност да се прославят. Затова в училищата всички деца са поощрявани да тренират в някаква физическа дисциплина. Нещо повече – спортът има статут на жизнен критерий за доброто здраве на съветския гражданин.

Вземайки предвид горния текст, е изключително трудно да си представим защо в продължение на десетки години в СССР бодибилдингът е бил забранен. Всъщност причината е свързана със самата догма на комунистическия режим. Защо един на пръв поглед най-обикновен спорт е напълно криминализиран в Съветския съюз за почти две десетилетия?

Бодибилдингът се заражда в СССР едва през 60-те години на 20 век, когато на екран излиза италианския филм „Освободеният Херкулес“. Макар физиката на главния актьор – Стив Рийвс – да не е нещо невиждано в наши дни, по онова време огромните мускули на американеца вдъхновяват не един мъж да започне да тренира усилено с тежести.

Визията на свръхсилните мъже от киното се харесва на мнозина в СССР. Те започват да тренират усилено и съвсем скоро бодибилдърите в по-големите градове започват да се събират в малки приятелски кръгове. Те не само се насърчават взаимно, но и си препоръчват „западни филми“, в които актьорите имат атлетична физика, по които да се ориентират. Една от тези „икони“ е югославският атлет Гойко Митич, популярен в Източния блок с участието си във филмите за индианеца Винету.

Бодибилдингът – идеологическа диверсия

През края на 60-те и средата на 70-те години бодибилдингът става много популярен в Москва. Това привлича вниманието на властите, които правят заключението, че културистите се поддават на чуждо влияние. Затова по време на едно от събранията на Съветския спортен комитет през 1973-та година този вид спорт е официално забранен. Причините за това са, че ежедневният труд за постигане на силна физика, чиято единствена цел е да краси човека, е повод за излишна суета. Според един от заседателите бодибилдингът не води до нищо продуктивно, а единствено до самовлюбено оглеждане в огледалото и стотици загубени на вятъра часове. Извън забраната остават единствено професионалните тежкоатлети и цирковите изпълнители.

Въпреки решението на Спортния комитет мнозина продължават да се занимават тайно с културизъм. Един от нарушилите забраната мъже разказва пред съветска медия, че със свои съмишленици е трябвало да разчистват неизползвани мазета в жилищните блокове и да ги обзавеждат с тежести, които или са нелегално изработени, или представляват най-обикновени битови предмети.

Тренировки в стил "направи си сам"

Според бодибилдъра основният метод за набавяне на гири и щанги е чрез щедър подкуп в някой завод за метал. Другият начин е чрез закупуване на бракувани парчета релси, отливане на цимент в ръчно направен калъп и т.н. Вторият голям проблем е намирането на подходящи хранителни добавки. За целта се ползват две популярни тогава марки бебешка храна. Единият вид представлява смес, богата на мазнини, чрез която се качва мускулна маса, а другият вид е богат на протеини и служи за поддържане на вече оформената мускулатура. Протеин се е набавял и от свинеферми. През 70-те и 80-те години на 20-ти век в Съветския съюз прасетата хранят с индустриална ярма. Една от съставките е соев протеин на прах. Ако човек посети някой от фермерите, спокойно може да си закупи един-два чувала от въпросния продукт, които после да скрие в импровизираната спортна зала. Протеинът не се разтваря особено добре във вода и има ужасен вкус, но е особено полезен за поддържане на мускулна маса.

Най-големият проблем за бодибилдърите в Съветския съюз са проверките на домсъвета и милиционерските акции. Обикновено цивилните хора не гледат с лошо око на културизма, за разлика от полицаите и другите органи, чиято цел е да следят за гражданския ред.

Забраната е премахната по време на перестройката на Михаил Горбачов. Тогава дори започват да се организират конкурси, на които може да участва всеки. След падането на Съветския съюз този спорт остава популярен в Москва, както и в останалата част от страната.