Начало История на медицината Защо Съветския съюз забранява бодибилдинга за почти 20 години

Защо Съветския съюз забранява бодибилдинга за почти 20 години

От 1973г. до 1987г.

Защо Съветския съюз забранява бодибилдинга за почти 20 години - изображение

По време на Съветския съюз и съществуването на така наречения Източен блок спортът е един от основните отрасли, чрез които различните страни имат възможност да се прославят. Затова в училищата всички деца са поощрявани да тренират в някаква физическа дисциплина. Нещо повече - спортът има статут на жизнен критерий за доброто здраве на Съветския гражданин.

Вземайки предвид горния текст, е изключително трудно да си представим защо в продължение на десетки години на жителите на Русия им е забранено да се занимават с бодибилдинг. Всъщност причината е свързана със самата догма на Комунистическия режим. В статията ще обясним защо един на пръв поглед най-обикновен спорт е напълно криминализиран в Съветския съюз за почти две десетилетия.

Бодибилдингът се заражда в Русия едва през 60-те години, когато на екран излиза италианския филм „Освободеният Херкулес“. Макар физиката на главния актьор - Стив Рийвс - да не е нещо невиждано в наши дни, по онова време огромните мускули на американеца вдъхновяват не един мъж да започне да тренира усилено с тежести.

Стив Рийвс в ролята на Херкулес

Визията на свръхсилните мъже от киното се харесва на мнозина руснаци. Те започват да тренират усилено и съвсем скоро бодибилдърите в по-големите градове на страната започват да се събират в малки приятелски кръгове. Те не само се насърчават взаимно, но и си препоръчват „западни филми“, в които актьорите имат атлетична физика, по които да се ориентират. Една от тези „икони“ е югославския атлет Гойко Митич, популярен из Източния блок с участието си във филмите за индианеца Винету.

През края на 60-те и средата на 70-те години бодибилдингът става много популярен из Москва. Това привлича вниманието на властите, които заключват, че културистите се поддават на чуждо влияние. Затова по време на едно от събранията на Съветския спортен комитет през 1973-та година този вид спорт е официално забранен. Причините за това са, че ежедневния труд за постигане на силна физика, чиято единствена цел е да краси човека, е повод за излишна суета. Според един от заседателите бодибилдингът не води до нищо продуктивно, а единствено до самовлюбено оглеждане в огледалото и стотици загубени на вятъра часове. Извън забраната остават единствено професионалните тежкоатлети и цирковите изпълнители.

Въпреки решението на Спортния комитет мнозина руснаци продължават да се занимават тайно с културизъм. Един от нарушилите забраната мъже разказва пред руска медия, че с неговите съмишленици е трябвало да разчистват неизползвани мазета в жилищните блокове и да ги обзаведат с тежести, които или са нелегално изработени, или представляват най-обикновени битови предмети.

Според бодибилдъра основният метод за набавяне на гири и щанги е чрез щедър подкуп в някой завод за метал. Другият начин е чрез закупуване на бракувани парчета релси, отливане на цимент в ръчно направен калъп и т.н. Вторият голям проблем е намирането на подходящи хранителни добавки. За целта се ползват две популярни тогава марки бебешка храна. Единият вид представлява смес, богата на мазнини, чрез която се качва мускулна маса, а другият вид е богат на протеини и служи за поддържане на вече оформената мускулатура.

Кадър от съветско импровизирано студио

Друг споменат метод за набавяне на протеин е чрез посещение на най-близката свинеферма. През 70-те и 80-те години на 20-ти век в Русия прасетата се хранят с индустриална ярма. Една от съставките е соев протеин на прах. Ако човек посети някой от фермерите, спокойно може да си закупи един - два чувала от въпросния продукт, които после да скрие в импровизираната спортна зала. Протеинът не се разтваря особено добре във вода и има ужасен вкус, но е особено полезен за поддържане на мускулна маса.

Най-големият проблем за бодибилдърите в Съветския съюз са проверките на домсъвета и милиционерските акции. Обикновено цивилните руснаци не гледат с лошо око на културизма, но полицаите и другите органи, чиято цел е да следят за гражданския ред.

Забраната е премахната по време на перестройката на Михаил Горбачов. Тогава дори започват да се организират конкурси, на които може да участва всеки. След падането на Съветския съюз този спорт остава популярен в Москва, както и в останалата част от страната.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.rbth.com/history

Снимки: www.chchurches.org

www.imdb.com

youtube.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияСпортСпорт и туризъмХранене при...СнимкиЛайфстайл