Как СССР се прости с идеята за свръхчовека в края на 30-те години на ХХ век

От 1920г. до 1950г.

Евгениката е сбор от концепции в приложната генетика, чиято голяма цел е генетичните качества на група хора да бъдат подобрени. В основата й стоят теориите на Август Вайсман и законите на Мендел. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. и в него се включват множество известни личности, сред които и Уинстън Чърчил в качеството си на почетен заместник-председател на конгреса. През 30-те и 40-те години евгениката постепенно изпада в немилост, а причината е, че се асоциира с политиката на нацистка Германия.

През годините евгениката има както горещи адепти, така и крайни отрицатели. Историците припомнят, че още Платон говори за нея. В „Държавата“ той обяснява, че държавата трябва да контролира възпроизвеждането на своите управници. Потомството на доброто трябва да се отглежда, а на лошото – да се унищожава и така „стадото ще бъде запазено в първокачествено състояние“.

В бившия Съветски съюз (СССР) мощното движение за евгенична медицина възниква през 20-те години на ХХ век. Посланието е просто – новият съветски свръхчовек трябва да бъде създаден, за да наложи себе си като господстващ вид.

Евгениката в СССР – възход и разгром

През 20-те години на ХХ век в бившия Съветски съюз (СССР) се развива движението за евгенична медицина, а унищожаването на евгеничната школа започва през 1936 г. Част от нейните представители са застреляни, други са изгонени от работа. Един от големите евгенисти, академик и по-късно Нобелов лауреат Хенрих Мюлер, който предлага да бъде използвана "плазма от Ленин и Дарвин за отглеждането на нови съветски хора", заминава в чужбина. Поражението за евгениката в СССР настъпва в края на 40-те години. Създаването на съветския свръхчовек е вече непопулярна идея, въпреки много дискусии преди това.

Какво предлагат съветските евгеници през 20-те години

Ръководителят в Катедрата по генетика в Московския държавен университет Александър Серебровски предлага в своя статия, публикувана през 1929 г. в „Journal of Biomedical Sciences“, в СССР да се създаде „банка за изкуствени сперматозоиди от най-добрите производители и единствено с тях да бъдат оплождани съветските жени“.

Оригинал на изображението: http://www.auction-imperia.ru/wdate.php?t=booklot&i=25209

Невропатологът Сергей Давиденков предлага да бъде изготвена обща евгенична експертиза на населението. В резултат на нея хората, които получат най-ниска евгенична оценка да бъдат стерилизирани, като за това бъдат компенсирани, а тези с най-добра – насърчени да се размножават. Проф. Сергей Давиденков е основател на клиничната неврогенетика и организира първите медицински генетични консултации. Негово е предложението за класификацията на наследствените заболявания на нервната система, която се използва и до днес. През 1947 г. е публикувана книгата му „Еволюционно-генетични проблеми в невропатологията“. След заседанието на Всесъюзната селскостопанска академия през август 1948 г. тя е обявена за „метафизично направление в биологията“ и изследванията в тази посока са прекратени.

Американецът Херман Мюлер, генетик и по-късно носител на Нобеловата награда, предлага набор от евгенични мерки, които нарича „ново и по-високо ниво на социална етика“. Той е уверен, че съветските жени биха били щастливи „да смесят своята плазма с тази на Ленин, Дарвин или с генетичния материал на други изключителни източници“.

Херман Мюлер и работата му в СССР

Херман Мюлер отива да работи в Русия през 1922 г. по покана на Николай Вавилов. Ученият е привърженик на социалистическите идеи и симпатизира на съветския болшевизъм. Вярва, че СССР е експериментално, безкласово общество, в което генетичните и евгенични изследвания се развиват по нов начин. През 1933 г. той се установява окончателно в страната заедно със семейството си и оглавява Института по генетика в Ленинград (Санкт Петербург). Предоставя на института немско и американско оборудване на стойност 45 000 долара, което сега се равнява на 1 000 000 долара. Херман Мюлер ръководи института до 1936 г., а формално до 1938 г. Отрицателният отговор от страна на Сталин на неговото писмо, в което представя евгеническите си възгледи, го принуждава да напусне Съветския съюз през 1936 г. През 1937-а се бие в Испания на страната на републиканските части срещу Франко, а през 1940 г. се установява окончателно в САЩ. Шест години по-късно през 1946 г. Мюлер получава Нобеловата награда за медицина за откриването появата на мутации под въздействието на рентгеново облъчване.

Херман Мюлер остава член-кореспондент на Академията на науките на СССР до 24 септември 1948 г., когато изпраща писмо, в което се отказва от званието си в знак на протест против преследванията на генетиците в СССР. През януари 1949 г. той е лишен от званието си.

Оригинал на изображението: https://ttolk.ru/articles/kak_v_kontse_1930-h_v_sssr_razgromili_evgenikov

Сергей Давиденков и идеята му за създаването на новия човек

Сергей Давиденков е един от лидерите на евгеничното движение в СССР. Ученият разработва концепция, според която след като бъдат изследвани всички съветски хора трябва да бъдат разделени на пет групи в зависимост от надареността им. Предлага възпроизвеждането на най-умните да бъде стимулирано с пари, а глупавите да бъдат стерилизирани. В статията си „Нашите евгенични перспективи“, публикувана в списанието „Сборник от кабинета за изследване на човешката наследственост“, брой 1 от 1929 г., ученият показва как си представя създаването на новия човек.

„Всички евгенични програми единодушно показват като основа на положителната евгеника насърчаването на раждането на деца от онези, които са надарени с благоприятни наследствени качества, но само в условията на имуществено равенство става възможно организираното държавно определяне на тези наследствено най-ценни групи. На генотипно най-добрите родителски двойки трябва да бъдат създадени и най-добрите условия за раждане на деца и отглеждането им. Държавата е длъжна да се намеси активно при плачевните резултати от съвременната безпорядъчна панмиксия (случайно кръстосване)“.

Проф. Давиденков подчертава, че за най-евгенично ценните групи трябва да бъдат признати най-интелектуално надарените. Всички качества, които се смятат ценни за бъдещите поколения и характеризират най-добрия интелект като активност, инициативност, воля, памет, внимание, критични способности и всички видове особена надареност, всичко това заслужава държавна защита. Децата на умните хора ще стават все повече с всяко следващо поколение и ще доминират над децата на глупавите, смята още ученият. Според него държавният евгеничен контрол е важен. „Без значение как се комбинират фенотиповете, ако най-добрите имат винаги леко предимство при раждането, няма съмнение, че във всяко следващо поколение те ще се появяват все по-често и преобладаването им ще доведе до ясна форма на промени в основните свойства на расата. „Бъдещият ни живот трябва да бъде изграден от хора, които са смели, решителни, надарени и способни на голяма морална дисциплина и широки държавни концепции. Създаването на тази нова порода хора трябва да бъде наша евгенична политика“, пише ученият.

Разправата с евгениците

С предложението на проф. Мюлер започва окончателният разгром на последователите на евгениката в СССР. Той е предизвикан лично от Сталин.

За съжаление, гоненията се пренасят и върху генетиката, която свързват с лъжеучението на вайсманистите. Години по-късно съветският генетик Василий Бабков разказва за този исторически епизод в книгата си „Началото на човешката генетика“. Ето какво пише ученият: „Сталин прочел писмото на Мюлер и разбрал каква социално-политическа програма следва. Тогава приел фаталното за руската генетика решение. Ликвидацията на медицинската генетика в СССР е свързана именно с писмото на комуниста и един от петте най-големи генетици в света Херман Мюлер.“

И още едно свидетелство. То е на Н. Овчиников, сталинист и изследовател на живота и делото на съветския агроном Трофим Лисенко. „Без много да мисли, Сталин стига до извода, че „евгенически надарените“ трябва да бъдат строго ограничавани, както прави в продължение на хилядолетия природата.“

Преследването започва

1936 г. е преломна година за евгениците в Съветския съюз, въпреки че „Руското евгеническо общество“ прекратява съществуването си още през 1930 г.

Началото на кампанията по преследването е поставено с множество публикации в централната преса, в които евгениците биват критикувани остро. През ноември 1936 г. в списанието „Под знамето на марксизма“ излиза статията „Черносотските глупости на фашизма и нашата биомедицинска наука“.

Месец по-късно, през декември 1936 г., излиза статия във вестник „Правда“, в която се казва: „В своите трудове Левит и ръководеният от него институт прокарват фашистката „научна“ концепция за биологическата предопределеност на расата, за всемогъщата роля на наследствеността и за биологическата обусловеност на престъпността“. Малко след това директорът на Биомедицинския институт – известният евгеник С. Левит – е свален от поста си и изключен от партията. Ученият е подложен на репресия, а институтът е закрит. Заедно с Левит били репресирани десетки специалисти, работили по темата като редактора на списанието „Успехите на съвременната биология“ академик Н. Агол. С постовете си се разделили и известните евгеници Александър Серебровски и Н. Колцов. Колцов е директор на Института по експериментална биология.

П. Кононков, който взима активно участие в разгрома на евгениците и е изследовател на творчеството на агронома Лисенко, аргументира по следния начин борбата с тях: „Очевидно на троцкистите се харесва идеята за „евгенически ненадарените“, граждани втора ръка, които могат да бъдат намалени на „научна“ основа и използвани като „гориво за световната революция“. Както е известно, троцкистите отреждаха тази роля на целия руски народ“. Това е част от статията му в сборника „Трофим Лисенко – съветски агроном, биолог, селекционер“. Авторът не споделя повечето от идеите на евгениката. Но и не бива да се забравя, че много от тях са част от генетичните изследвания, послужили като основа за създаването на тази посока в биологията. Именно за такива генетични изследвания евгенистът Херман Мюлер получава Нобелова награда.

Генетиката в СССР – между науката и идеологията

Борбата с евгениката, която залива страната в края на 40-те години на ХХ век, когато в съветския академичен свят не е останал нито един евгеник, е реално борба с генетиката в СССР. Градусът на мракобесието нараства в късния сталински период. Пример затова е един фрагмент от работата „Любителите на мухи – човекомразци“ на професора и доктор на биологичните науки А. Студитски от 1949 г., в която той хвърля мост от евгениката към генетиката:

„Бизнесменът Форбс изпратил писмо до редакция на „Списание за наследствеността“ (Journal of heredity). В него той пише: „Низшите класи, за които е характерен непълноценният дух, се размножават много по-бързо от висшите, които са надарени с висок интелект. Време е евгениците да дадат знак за своето съществуване и най-накрая да се решат на реални, практически стъпки.

Евгениката е единствената област, в която менделската генетика е открила пътя си в „практиката“, а тази „практика“ е в явно противоречие с данните на напредналата наука, която опровергава неизменността на наследствеността и доказва възможността природата на организмите да се преобразува чрез промяна в условията на живот. Сред науките, участващи в развитието на „политическата биология“ на фашизма, на първо място стои менделската генетика. Ето защо поражението на генетиците на менделизма-морганизма по време на августовската сесия на ВАСХИЛ (Всесъюзната академия на селскостопанските науки) предизвика такъв гняв сред реакционерите по целия свят.“

Последният щрих за поражението на съветската генетика в края на 40-те години е даден в сборника с „научни статии“ в подкрепа на Трофим Лисенко. Там пише: „Значителна част от водещите генетици-вайсманисти по онова време са били евреи. Расовата програма на Хитлер почти копира юдаизма и е огледален негов брат близнак и конкурент.“

Този цитат на съвременен лисенковец и борец срещу евгениката е "евгеника не на квадрат, а на куб, евгеника, която приписва на цялата еврейска нация вродени зли и човеконенавистнически качества", заключава Павел Пряников.

Павел Пряников – журналист, блогър, основател на уебсайта „Толкователь“. Пряников е и един от основателите и активен автор в телеграм - канала „Руски футуризъм“. Автор е на множество статии, посветени на руската и съветската история, вълнуват го и изследва още въпросите за преобладаващите стари хора в света и бъдещата геронтокрация, за роботизацията и безусловния общ доход.