Леонид Илич Брежнев - болният и самотен лидер на СССР

От 1906г. до 1982г.

Дълго преди смъртта на генералния секретар Леонид Брежнев, обикновените граждани, гледайки телевизия, започват да забелязват, че вождът има сериозни проблеми с дикцията и координацията на движенията. Из цялата страна се разпространяват всевъзможни слухове за здравословното му състояние. Ако Брежнев бил заемал поста си само два мандата, той щял да се помни и до днес с уважение и благодарност, така казват неговите съвременници.

Часовникът му е точен - здравето му стига точно за 10 години ръководене на страната. Когато през есента на 64-та той застава начело на държавата, Брежнев е най-здравият в президиума на ЦК.  В средата на 70-те години, той е вече стар, изнемощял, самотен и държан на крака от лекарите като кукла на конци. Последните 8 години той губи връзка с реалността. Известните до момента източници позволяват да се направят интересни изводи за здравето на Брежнев през различните периоди от живота му.

Първият инфаркт

За заболяванията на Брежнев в младостта му се знае малко, само това, че през зимата на 1920-1921 година 14-годишният тийнейджър прекарва тиф. До службата в Червената армия (признат за годен през 1935 г.) работи като огняр, което означава, че е издържа на тежък физически труд. По време на Великата отечествена война, която преминава от юни 1941 г. до май 1945 г., е ранен и контузен. Именно поради това с времето се проявяват въпросните проблеми с дикцията.

През пролетта на 1952 година 45-годишният Брежнев получава първия си, но далеч не последен инфаркт на миокарда. Съпругата му Виктория Петровна (1907-1995) си спомня, че пристъпът е настъпил през нощта, налага се да извикат опитен лекар, а след това от Москва в Молдова пристига професор - кардиолог, който му забранява да става от леглото в продължение на месец.

На заседание на Президиума на ЦК на КПСС на 2 април 1959 година секретарят на ЦК на КПСС Алексей Кириченко публично обижда Леонид Илич, което предизвиква у него сериозни здравословни проблеми и запис в дневника: "...имаше сърдечен пристъп, почти за ден излязох от строя".

Живот в движение

Разпространеното мнение, че преди влошаването на здравето си Леонид Илич е  мързелив и е бяга от работа, е напълно погрешно. Публикуваните дневници на Брежнев показват, че след избирането му през октомври 1964 г. за първо лице на СССР неговата активност значително се увеличава. Само през 1966 година той посещава Краснодар, Иркутск, Киев, Владивосток, Узбекистан, Грузия, Казахстан, Монголия, Румъния, Чехословакия, България, Югославия и Унгария. През август-септември 1972 г. извършва интензивно пътуване, при което за 12 дни последователно посещава седем града - Кокчетав, Барнаул, Красноярск, Новосибирск, Омск, Алма - Ата и Ташкент.

Грижата за здравето

Известният кардиолог и кремълски лекар академик Евгений Чазов (1929-2021) по-късно си спомня, че при Брежнев настъпват някои изменения в сърцето, "но не са били особено опасни". Проблемите със здравето са следствие от напрегнатата ежедневна работа.
Брежнев води постоянна борба с наднорменото тегло. При ръст от 178 см, той поддържа тегло между 90-92 кг чрез строга диета, състояща се предимно от зеленчуци и извара. Освен това години наред се бори с безсъние, което допълнително влошава здравословното му състояние.

В началото на 70-те години Брежнев изглежда добре, въпреки, че е понапълнял.

Той започва да има първите си проблеми със зъбите, по-точно със зъбните протези. Речта му става неясна. Това го измъчва много, защото се смята за добър оратор и вярва в способността си да впечатлява публиката.

Леонид Илич пуши много цигари. Произвеждат му специални цигари с дълъг филтър. През 75-та година Брежнев спира да пуши. Стоматолозите му обясняват, че протезирането не се получава, защото пушенето дразни лигавицата на устата.
Докато Леонид Илич е сравнително здрав, може да изпие доста алкохол с мезе без особени последствия. С годините Брежнев започва сериозно да ограничава алкохола. На приемите и тържествените обеди от бутилката с етикет „Столично" му наливат обикновена вода.
През последните години Брежнев вече има нужда от по-сериозни средства от алкохола, който само дава временна почивка. Когато има някакви трудни периоди,  той иска да заспи, да избяга от всичко.

Епохата на застоя и управлението на Брежнев

В епохата, която по-късно е наречена "период на застой", Леонид Брежнев успява да наложи специфичен модел на управление, който доминира съветската действителност почти две десетилетия. За разлика от драматичните промени при Хрушчов, неговото управление се характеризира с подчертана политическа стабилност и консерватизъм, съчетани с постепенно забавяне на икономическото развитие. Под негово ръководство съветската система се фокусира върху военната мощ и международния престиж, често за сметка на потребителския сектор и технологичните иновации. Макар първоначално този подход да осигурява относителна стабилност на жизнения стандарт и предвидимост в ежедневието на съветските граждани, постепенно той води до засилваща се икономическа стагнация, бюрократизация и технологично изоставане.

Брежнев създава система, в която политическото ръководство застарява заедно с него, а всякакви опити за реформи или промени се посрещат с недоверие и съпротива. Всеки, дори и най-дребният въпрос, винаги стига до първия човек в страната. Никой не иска да отговаря за нищо. Леонид Илич остава сам в центъра на системата, изградена от самия него. Стресът е огромен.

Суетният мъж с високо лично самомнение бавно започва да се затваря в себе си. Ловът, красивите жени, банкетите – всичко това започва да му дотяга.

Брежнев започва да мисли, че не го ценят достатъчно, че заслугите му не се отбелязват. Съратниците разбират генсека от половин дума. Върху Леонид Илич се посипват ордени и звезди. Всяко отличие Брежнев приема като нещо, което му се полага. За наградите му правят голяма кутия. Той често вади ордените, прехвърля ги като дете.

Влошаване на здравето

От лятото на 1968 година здравето на генсека започва периодично да се влошава. На 25 август, няколко дни след въвеждането на войските на Варшавския договор в Чехословакия, точно по време на съвещание, както съобщава личният му лекар Николай Родионов, при Брежнев "се нарушава дикцията, появява се... слабост, ...той е принуден да легне на масата". Кремълските лекари установяват хипертонична криза и препоръчват на пациента постелен режим, а от декември 1968 до февруари 1969 г. генсекът прекарва два месеца в клиничния санаториум "Барвиха".

От немощ до хиперактивност

На 17 февруари 1975 г. се налага да се проведе извънредно заседание на Политбюро на ЦК на КПСС с обсъждане на въпроса "За режима на работа на др. Брежнев Л.И." и приемане на секретна резолюция за "необходимостта от нормализиране на работата на Генералния секретар на ЦК на КПСС др. Брежнев Л.И. за премахване на систематичното претоварване в работата и запазване на здравето му в интерес на партията и страната".

Състоянието на Леонид Илич става непредсказуемо дори за най-близкото му обкръжение. В дневника на помощника му Анатолий Черняев (1921-2017) намират две свидетелства с интервал от една седмица. 24 май: "Пленум на ЦК. Брежнев бодър и стегнат. Докладът му за проекта за Конституция беше делови и ясен". 1 юни: "Брежнев отново е в такова състояние, че може само да прочете написаното с големи букви".

В дневника на Леонид Илич в последната година от живота му се споменават "жълтичките" таблетки, които лично му връчва председателят на КГБ и бъдещ приемник на поста генсек Юрий Андропов. "Получих жълтичките до 28-и включително" (19 декември 1981); "Получих от Ю.В. [Андропов] - жълтичките" (25 януари 1982).

С годините при Брежнев започва да се развива атеросклероза на мозъчните съдове. Външно това се проявява в загуба на способността за самокритика и в сантименталност, въпреки че запазва здравия разум. Когато има някакви сложни периоди, той иска да заспи, да избяга от всичко. И започва да гълта сънотворни. Те действат на нервната система и предизвикват стареене.

-> Научете повече за атеросклерозата

Лекарите твърдят, че се опитват да ограничат употребата им, но нищо не се получава. Околните не разбират какво става с генералния секретар, защо се намира в такова странно състояние. Понякога е в особено състояние - не пиян, а като че ли сънлив, тромав, несигурен. По-късно става ясно, че се е пристрастен към сънотворните. Оттам идва и атрофирането на лицевия мускулен апарат, затова започва да говори много неразбираемо.

Изглежда удивително, че Брежнев, който е преминал през войната и е спечелил толкова политически битки, е човек със слаба психическа структура. Психиката на държавния глава не издържа на постоянния стрес. Той постоянно се връща към спомените от военните години. Обича да гледа стари филми с актрисата Марика Рьок, актуални и популярни в страната веднага след войната. Тези цветни музикални ленти в следвоенните години оставят у него трайни спомени.
Той иска да може поне за известно време да се откъсне, да избяга от проблемите, които не е в състояние да реши.

Той дори не се замисля над това, че системата, в която цялата власт е в неговите ръце – това е неговата присъда. С времето все повече осъзнава, че нищо не се получава. Той е абсолютно всевластен, сравнява се с царя. Но не може да промени положението в СССР. Никой не е в състояние сам да управлява огромна страна, а той остава на поста цели 18 години.

Последният парад

През 1981 година, подготвяйки се за многочасовия отчетен доклад на XXVI конгрес на КПСС, Леонид Илич репетира речта си без зрители в Кремълския дворец на конгресите. На 21 февруари в дневника се появява такава бележка: "Пробвах да говоря в залата на Кремъл".
В дневниците на Брежнев от последните години от живота му се вижда мащабът на неговата човешка трагедия. От втората половина на 1970-те години той прекрасно разбира както това, че му остава малко живот, така и нелепостта на собственото си собственото си положение в ролята на първо лице. Многобройните партийно-държавни ритуали му се удават все по-трудно.

На 7 ноември 1982 година Брежнев стои няколко часа на студения вятър на Мавзолея, а на следващата сутрин по традиция заминава на лов в Завидово. На 9 ноември за последен път работи в Кремъл. В медицинското заключение се констатира, че на 10 ноември между осем и девет часа сутринта е настъпила "внезапна сърдечна недостатъчност".