Здравословните проблеми на Карлос II или до какво води кралският инцест

От 1661г. до 1700г.

Всеки, бегло запознат с европейската история човек, е чувал за великата династия на Хабсбургите. Благородническият род, произхождащ от Южна Германия, успява да се възкачи на троновете на множество държави, между които Унгария, Австрия, Хърватска, Свещената римска империя, Португалия и Испания. За знатното семейство историците казват, че създават най-голямото обединение на кралства на Стария континент.

Освен с политическото си влияние и неизброимите си подчинени територии, Хабсбургите са известни и със своите близкородствени бракове. Тъй като представителите на германския род се стремят да запазят всичките си феоди във фамилията, те обикновено се женят или омъжват за други представители на династията. Това води до възникване на множество генетични дефекти, които се предават от поколение на поколение. Най-известният пример за това как наследствените изменения в благородната фамилия рефлектират върху здравето на хабсбургските князе и крале, е Карлос II (или Чарлз II в някои източници) от Испания.

Последиците от кралския инцест

Още от самото си раждане принцът има проблеми със здравето. Лекарите успяват да спасят живота на бъдещия владетел, което успокоява испанските благородници. По това време знатните родове в Мадрид се притесняват, че страната ще остане без наследник, защото малкото оцелели след появата си на бял свят деца на крал Филип IV са момичета. Радостта в испанския двор не продължава дълго, тъй като скоро се разбира, че новороденото има сериозни физически и ментални проблеми.

Историците са установили, че Карлос II е владетелят с най-много близкородствени връзки в потеклото си. Счита се, че 11 от неговите прадеди са деца на инцестни отношения. Наследникът на испанската корона страда изключително силно от типичните за Хабсбургите генетични дефекти, тъй като баща му е де факто вуйчо на майка му.

Карлос II се възкачва на трона на Испания едва 4-годишен. Тъй като крехката му възраст го прави неспособен да управлява, реалната власт над иберийската държава е в ръцете на майка му. Младият принц не проявява никакви намерения да се подготвя адекватно за бъдещото ръководство на кралството си. Поради ограничения си умствен капацитет наследникът на короната не може да се научи да чете до юношеска възраст. Не усвоява никакви умения в областта на дипломацията и политиката. Единственото нещо, което задържа вниманието му, е ловът.

Здравословните проблеми на Карлос II

Здравословното състояние на Карлос II не му позволява да стане добър крал, затова той разчита на регентите си през почти цялото си управление. За да разберем защо испанският крал не е в състояние да управлява, трябва да разгледаме физическите характеристики на владетеля, както са описани от неговите съвременници.

За него се говори, че бил нисък, слаб, куц, получавал епилептични припадъци, не бил особено умен и боледувал постоянно. Неестествено изпъкналата му челюст с обратна захапка (станала известна в историята като "Хабсбургска челюст"), в комбинация с прекалено големия му език, правели речта на последния испански Хабсбург почти неразбираема. За него се казва още, че имал абсолютно формална власт, а заповедите му стигали само до слугите в двореца.

Менталното състояние на Карлос II се влошава значително през последните години на управлението му. Кралят на Испания отказва да спазва всякакви хигиенни навици, както и развива странен интерес към телата на мъртвите. По негова заповед в стаята му са докарани ковчезите на много от предшествениците на владетеля. Дворцовите слуги дочуват как той говори с часове на починалите си близки и роднини…

Въпреки двата си брака, Карлос II не оставя нито един свой наследник. Първоначално се счита, че причина за това е безплодието на първата съпруга на краля. Владетелят се жени повторно и отново не успява да създаде поколение. Причината за стерилността на последния испански Хабсбург се разбира чак след като той умира.

Управлението на Хабсбургите в Испания приключва с кончината на болнавия крал. Карлос II умира на 38 години от естествена смърт. След като върху тялото е извършена аутопсия, патоанатомите установяват, че освен множеството известни здравословни проблеми, кралят е страдал още от чести бъбречни кризи и болки в уретрата, породени от родилен дефект, единият му тестис е недоразвит и има необичайно голямо количество течности в горната част на главата.

Управлението на последния представител на династията на испанските Хабсбурги води Испания до криза. Голяма част от по-отдалечените от столицата провинции се самоуправляват, стандартът на живот на селяните пада значително, а съседните страни непрекъснато притискат иберийското кралство в политическа хватка, опитвайки се да откъснат територии от отслабената страна. Най-големият проблем на държавата идва след смъртта на Карлос II, тъй като той не оставя наследници. Този факт поражда поредица от военни конфликти, наречени от историците „Война за испанското наследство“.