Зимата и пролетта на 1919 г. – трета епидемична вълна от инфлуенца в Испания

От 1.1919г.

Третата и последна епидемична вълна на инфлуенцата в Испания започва през януари и продължава до юни 1919 г. Тежестта и продължителността на заразата са по-слаби от тези през пролетта на 1918 г. Засегнати са предимно области от европейската страна, поразени от първата епидемия от инфлуенца. Пощадени са районите, които са най-засегнати от втората вълна на болестта. Смъртността варира от 0,07 до 1,40 % на 1000 души. Общият брой на лицата, починали от грип в Испания, официално се равнява на 147 114 за 1918 г., 21 235 за 1919 г. и 17 825 за 1920 г.

Ако се използва общият епидемиологичен индекс на смъртните случаи от пневмония и грип, става ясно, че са загинали около 260 000 испанци. Близо 75% от тях умират през втория период от епидемията, а 45% – през октомври 1918 г. Смъртността е висока сред децата на възраст под 1 година и сред младежите от 25 до 29 години.

Загиналите испанци през ХХ век са най-много през 1918 г. През тази катастрофална година прирастът на населението в страната е отрицателен. За цялото двадесето столетие това негативно явление се наблюдава само два пъти – през 1918 г. (при епидемията от грип) и през 1939 г. (при Гражданската война в Испания).

Доклади предполагат, че около 8 милиона испанци заболяват от грип, но някои изследователи заявяват, че цифрата е преувеличена. На 13 юли 1918 г. в списание "British Medical Journal" се появява статия, в която пише: "Грипът, за който четем толкова много, изглежда е особено разпространен в Испания през май. Според твърдение на френската преса в страната има около 8 милиона случая. Възможно е, разбира се, цифрата да е преувеличена, но със сигурност честотата е изключително висока". Предвид скоростта на разпространение на испанската грипна пандемия от 1918-1919 г. не е изненадващо колко много хора се разболяват. Липсата на надеждна статистика за заболеваемостта от този период прави невъзможно създаването на по-нататъшен усъвършенстван анализ, изследващ тези данни.

Няколко месеца след появата си, грипната епидемия е усетена и извън Испания: "Грипът очевидно съществува във всяка страна от Европа, а също и в Северна, Западна и Южна Африка, Индия, Северноамериканския континент". Канадската медицинска асоциация публикува: "Под името испански грип върлува епидемия над Северноамериканския континент. Смята се, че тя се появява първо в Испания, откъдето идва и името й".

Грипната пандемия от 1918-1919 г. е сред най-пагубните заболявания, покосили Испания. Тя всява изключителна паника в медицинската система и специалистите, които се грижат за общественото здраве. Заразата е причина за около 260 000 смъртни случая (1% от населението в европейската страна).

Испания, която дава името на епидемията, е една от дългия списък с държави, в които инфлуенцата върлува и взема жертви. Днес няколко страни твърдят, че смъртоносната болест е "тяхна собственост", а вирусолозите и епидемиолозите са на мнение, че вирусът вероятно не произхожда от Пиренейския полуостров, но все още не са се обединили около една хипотеза за първоначалното огнище на заразата. Въпреки това инфлуенцата от 1918 г. и 1919 г. е запомнена като испанската грипна пандемия.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип