Зъболекарят Едгар Паркър, който усилваше музиката, за да заглуши писъците на пациентите си

От 1892г. до 1910г.

Посещенията при зъболекаря никога не са били приятно изживяване, а необходимост. Представете си обаче какво би било да ви се наложи да потърсите стоматологична помощ във време, когато обезболяващият новокаин още не съществува, а един зъболекар с огърлица от зъби на врата си решава да изнася шоу програма с музика, докато вади нечий зъб?

Слабият студент по дентална медицина Едгар Паркър

Едгар Паркър, нарекъл себе си Пейнлес Паркър („Painless Parker“, в превод Паркър, който не причинява болка), получава дипломата си за зъболекар през май 1892 г. Едгар се оказва много слаб студент и едва успява да убеди декана да му позволи да завърши образованието си. Въпреки това той не се обезсърчава и в опитите си да започне практика, решава да се премести в Канада.

Първоначално Паркър опитва да спазва етичния кодекс от онова време, който изисква от лекари и зъболекари да не търсят и привличат сами своите пациенти. За негово съжаление, следването на тази етика го оставя без клиентела цели 6 седмици.

Нещастният стоматолог прави още един отчаян опит да привлече желаещи да се лекуват при него, като разлепя афиш с единствения доволен негов клиент, който преди това той е подкупил. Трикът не дава резултат.

Шоуто на Паркър

В този момент Паркър сменя тактиката и поема по пътя на шоумена, изнасяйки дентални представления на принципа на пътуващите циркове. Зъболекарят се придържа към правилото си да не взима големи суми пари от бедните и окупира уличните ъгли, търсейки клиенти.

Основната услуга в ценоразписа му е вадене на зъб срещу 50 цента и връщане не на 50 цента, а на 5 долара, ако пациентът почувства болка. Eстествено, планът му е добре обмислен и включва използването на обезболяващо средство - кокаин, разтворен във вода, наричан от него „хидрокаин“, както и глътка уиски от време на време.

Предлаганата от него услуга бързо набира популярност, тъй като посещението при зъболекар в миналото е било привилегия единствено на заможните. Оказва се, че екстракцията на зъб съвсем не е безболезнена, както всеки повярвал на Паркър по-късно сам разбира.

Пътуващото зъболекарско шоу

Благодарение на своите заложби на шоумен и любовта към парите, предприемчивият стоматолог намира партньор в лицето на Уилям Бийби, заедно с който създава пътуващото зъболекарско шоу „Parker Dental Circus.“ „Трупата“ се мести от град на град с конски впряг, носейки със себе си зъболекарския стол. В нейния състав влизат музиканти, акробати, а накрая и танцьорки, макар основната цел на пътуванията да е така наречената „улична зъболекарска практика.“

Как протича всяко зъболекарско представление?

В началото на всяко представление Едгар Паркър търси желаещ в публиката, на когото да извади зъб.

По обясними причини винаги първият пациент е бил подставено лице. Той сяда на стола и шоуменът умело и безболезнено му вади предварително изваден зъб. Публиката е многобройна, а предлаганите забавления – такава рядкост, че под въздействие на емоциите много от хората се съгласяват и отиват в предназначеното за целта помещение. В момента, в който зъболекарят тропне с крак в земята, музикантите знаят, че трябва да свирят по-шумно, за да заглушат виковете на човека. И така пациент след пациент, докато един ден Пейнлес Баркър не поставя свой личен рекорд за извадени общо цели 357 зъба, обричайки някои от тях да се хранят само със супа до края на живота си.

Като се има предвид характерът и слабостите на Едгар, едва ли би било изненада решението му да сложи на врата си огърлица от истински зъби.

Работата на стоматолога се увенчава с много слава в Ню Йорк, където очевидно хората са харесвали достатъчно силно духовия оркестър и неговата музика, за да му се доверят.

Началото на края

В Калифорния обаче късметът го напуска и клиентите вече не са така ентусиазирани предвид изпитаната болка от ваденето на зъбите им.

Самата гилдия на стоматолозите също гледа с лошо око на човека, който обикаля улиците с танцьорки и музиканти и предлага зъболекарските си услуги под формата на шоу.

Едгар Паркър получава право да извършва „безболезнената“ си практика, но и бива съден от недоволни клиенти почти постоянно. Накрая губи своя лиценз в няколко щати. Властите опитват да спрат дейността му, позовавайки се на фалшивата му реклама, но той сменя името си Едгар с Пейнлес (Painless) и продължава да вади зъби под оглушителния съпровод на своя оркестър.

До своята кончина Паркър открива 28 кабинета и печели по 3 милиона долара годишно.