Джим Джоунс – шарлатанинът, отговорен за смъртта на близо 1000 души през 1978 г.

От 1978г.

Джим Джоунс (1931-1978 г.) – обзетият от егоизъм и самодоволство псевдодуховен гуру, е американски пастор, който съумява да манипулира своите огромен брой последователи. От тях той изисква пълната им отдаденост. Всеки от богомолците, взел нездравословното решение да оспорва неговата святост и непогрешимост, плаща с живота си. През целия свой "духовен" жизнен път пасторът успява да убеди почти 1000 от своите последователи (в това число и 200 деца) да сложат край на живота си.

Джеймс Уорън Джоунс се ражда в американския щат Индиана в семейство, борещо се отчаяно с последствията от Голямата депресия. Още от съвсем малък той се отличава с изключителна съпричастност с нелекия начин на живот на бедните и уязвимите, а в тийнейджърска възраст взема участие в Църквата на Петдесетница. Там младежът проповядва разпалено по улиците в най-пострадалите от депресията градове. Обръщенията му най-вече са насочени към бялата работническа класа, както и към афроамериканската общност. Тийнейджърът е харизматичен, със смолисточерна коса, маслинен тен на лицето, блестяща усмивка и бунтарски черни очила. Към края на своите 40 години американецът започва да проявява огромен интерес към социализма и комунизма. Именно в тяхно лице той вижда отговора на пагубното капиталистическо влияние. Нещо повече, той призовава за повече Освен разбирателство и сътрудничество между хората от отделните раси.

Дейността на пастора едва започва, но вече са налице първите прояви на тъмната страна на личността му. Джоунс открито ненавижда някой да противоречи на мнението му. Веднъж духовникът застрелва свой приятел, отказал да се подчини на волята му. Съпругата му Марселин (има традиционни методистки религиозни убеждения) е принудена години наред да се съобразява с болезнената му ревност и манипулативни постъпки. Когато в началото на брачното съжителство на двойката, Джоунс категорично се отрича от Господ, той отправя заплаха на госпожа Джоунс, че ще се самоубие, ако тя продължава да се моли. Псевдодуховният американец многокротно прави опити да осинови 12-годишно момче, което е син на братовчед на неговата съпруга. За щастие, детето не желае и да чуе за него. Джеймс нерядко отправя критика срещу околните хората, изисква пълната им лоялност, напълно свят и непорочен живот, а самият той разчита на действието на антидепресантите (които не са получени по лекарско предписание), а и поддържа няколко поредни извънбрачни връзки.

През 1952 г. Дожоунс скрепява отново вярата си в Бог, вероятно защото той открива в методизма на жена си, религия, истински заинтересована от положението на бедните и уязвимите групи хора. За определен период  американецът се заема с обучението си, тъй като е вдъхновен да стане методистки пастор. За съжаление възгледите на Джоунс, както и контрастната смесица от християнски и социалистически виждания, както и традиционните семейни ценности и социален либерализъм, които изповядва, го насърчават да създаде собствена църква. Нарича я  „Храм на народите". В нея, логично, той има лидерска роля. "Храмът на народите" стартира съвсем нормално дейността си - създава кухня за бедните, подкрепа и осигурява подслон за бедни и социално слаби, бивши затворници, страдащи от наркомании. Разбира се, има и елементи на шарлатанство, защото Джоунс дава обещание, че ще изцери всякакви оплаквания, включително онкологични заболявания, за да привлича повече богомолци.

През 1965 г. Джоунс, семейството му и около 140 последователи емигрира в Северна Калифорния, където счита, че следва да бъдат в безопасност от евентуална ядрена атака. Три години по-късно, тъй като сектата му губи немалко последователи,  се обединява с по-голямата секта "Учениците на Христос". Така псевдодуховникът се ползва с доверието на над 1,5 млн. последователи.

Увеличавайки влиянието на култа, Джоунс неволно привлича медийното и политическото внимание към себе си. На лице са обвинения, че пасторът ползва дарения на миряните за лична облага. Той всячески се старае да избегне евентуално детайлно полицейско разследване. Така през 1977 г. той бяга с част от богомолците си към Гвианските джунгли. В дивата пустош той основава земеделско селище, наречено "Джонстаун". Изграждайки и новото селище, хората му поверяват цялото си налично имущество.

Далеч от обществения контрол, псевдодуховникът демонстрира част от нелицеприятната си  истинска същност. Впоследствие бива съобщено за немалко саморазправи, някои от които прирастват до смъртни заплахи. Всеки от миряните следвало да изповяда пред останалите подробности относно интимния си живот и фантазиите си, а жени­те често са насърчавани да критикуват открито сексуалните умения на партньорите си. Джоунс открито афишира пред паството си, че той е единственият истински хетеросексуален мъж сред тях, въпреки че през 1973 г. бил арестуван за неприлично поведение на известно сборище на хомосексуалисти.

На 17 ноември 1978 г. конгресмен от Калифорния, на име Лео Райън пристига в Гвиана, придружен от група журналисти и притеснени близки на хора  от „колонията“, за да проверят как стоят в новопостроения град. След като 15 човека от сектата вземат решение да се възползват от предложението на сенатора и да се върнат в домовете си. Джоунс изпада в параноичен пристъп, защото знае, че мечтата му вероятно ще се разпадне. На 18 ноември, когато Райън и "отцепниците" се запътват към самолета, който трябва да ги отведе в САЩ, групата е нападната от членовете на "Храмът на народа". Райън, трима журналисти и един от избягалите миряни биват застреляни.

Междувременно в града Джоунс дава заповед на последователите си - които многократно преди това са инструктирани как да отнемат живота си, ако нещата станат непоправими - да се съберат заедно и да изпият питиетата си с разтворен цианид. Повечето изпълняват заповедта, без да се замислят. Отровата е дадена на бебетата със спринцовки, а богомолците, проявили колебание или са принуждавани да изпият смъртоносното вещество, или биват застреляни. Джоунс избира лесен да си отиде от този свят – с куршум в главата. Когато гвианските служители на реда пристигат, за да задържат убийците на конгресмена и спътниците му, се натъкват на ужасна находка - откриват близо хиляда трупа на мъже, жени и деца.

Джоунс стартира живота си като благочестив човек, който не се страхува да изрази на глас социалните си виждания. Той отказва да съди хората заради цвета на кожата си. Маниакалната му потребност да доминира обаче опорочава идеята му за своеобразна социална утопия, а когато комфортът му е заплашен, духовникът не се поколебава да повлече в смъртта всички около себе си.

По статията работи: Виктория Милова