Историята на последния хоров кастрат, чийто глас е записан на плоча

От 1858г. до 1904г.

В миналото църковните хорове са били съставени единствено от мъже. По тази причина вокалите от вида сопран и мецосопран са изключително редки и ценни за певческите формации, принадлежащи към Църквата. Затова през 16-ти век в някои хорове в Италия се въвежда практиката момчетата, които имат необичайно високи гласове, да бъдат подложени на кастрация. Целта на ужасната процедура е да се запази високата тоналност на гласа на детето дори и след пубертета.

Момчетата се набират от целия Апенински полуостров, който по това време е разделен на множество държави, подчинени на католическата църква. Разбира се, кандидатстващите за хора младежи винаги произхождат от простолюдието. Ако някой от тях притежава необходимите вокални качества, получава шанса да стане част от Папския хор - една от най-елитните институции за певци по време на Ренесанса и Новото време. Единственото условие за това е да се премине през хирургическа кастрация.

Жестоката процедура започва да губи популярност през вековете и през 1870-та година е напълно забранена. Малко преди това обаче Алесандро Морески става една от последните жертви на кървавата традиция. Той е роден през 1858-ма година в Монте Компатри. Талантът му е открит в най-ранна детска възраст от Назарено Росати - известен певец от елитната Сикстинска капела. Не е ясно кога точно момчето е подложено на принудителната операция, но се предполага, че е извършена преди 15-тата му годишнина.

Талантливото момче завършва училището Сан Салваторе в град Лауро. Там младежът изучава църковно пеене. Веднага след като обучението му приключва, той става Първо сопрано в хора на папската базилика. Освен това пее в новосформираната вокална формация „Певците на папата“, които изнасят концерти пред най-аристократичните представители на римския двор. Формацията е създадена от учителя на Морески, който позволява на талантливия си ученик да изпълнява всички солови части от произведенията.

Скоро кастратът се прочува из цяла Италия като „Римският ангел“. Прякорът е даден на певеца през 1883-та година, когато участва в изпълнението на класическото произведение на Бетовен „Christus am Olberge“. Морески успява да изпълни уникално своята роля - ангелът Серафим. Именно оттам се появява и прозвището му.

Постепенно талантливият певец успява да се издигне до прозвището Първи сопран на хора на Сикстинската капела. Това е една от най-престижните позиции в църковните музикални среди. Разбира се, с новата титла идват и някои облаги. Макар в хора да има още 6 кастрата, Морески е третиран като звезда и дори има собствена прислуга. Преди и след изпълнение той просто седи на стола си и нарежда на подчинените си какво да направят, как да го облекат и какво да му поднесат за ядене или за пиене.

Суетата на Морески обаче е напълно оправдана, тъй като той наистина притежава един от най-уникалните гласове в света. Именно за това когато Църквата решава да върне хоровите изпълнения към традиционните Григориански песнопения, тъкмо той е назначен за директор на всички вокални формации във Ватикана. Освен тази позиция, Римският ангел е и директор на солистите в Сикстинската капела и „segretario puncture“ - организатор на хоровите дейности.

През 1902-ра година Алесандро Морески живее в собствено жилище в Рим, само на няколко минути пеш от Ватикана. Именно в покоите му е записан за първи път неговият глас. Записът е направен от Лондонската звукозаписна компания. Тъй като плочата с гласа на кастрата се радва на небивал интерес, през следващите 2 години са записани общо 17 произведения, изпълнени от талантливия мъж с тембър сопрано.

По време на звукозаписния процес става ясно, че Морески е последният жив кастрат, който се занимава с музика. Неговият глас, записан на плоча, е достигнал и до наши дни. Единствено по този начин хората днес могат да чуят как са звучали „мъжете с ангелски гласове“ от римските католически хорове. Записът може да се намери в почти всички музикални платформи в интернет.

Редактор: Георги Динев