Каква е била ролята на хасауа - жриците от Хетското царство

От -1600г. до -1178г.

Древните цивилизации от Мала Азия са едни от най-значителните култури в края на Бронзовата епоха. За разлика от другите главни империи в региона - Египет и Вавилон - Хетите, както и другите анатолийски народи, остават встрани от интереса на научно-популярната история. Причината за това е, че останките от тези етноси са повредени от множеството нашествия, войни и природни катаклизми, случили се на територията на днешна Турция.

От намерените писмени сведения, както и от археологическите останки, археолозите успяват да си изградят сравнително добра представа за културата на хетите. Те създават голяма държава през края на 2-рото хилядолетие преди Христа. Заедно с Египет, Асирия и Микенската цивилизация стават част от доминиращите политически сили в региона. Те строят каменни градове, разполагат със силна армия, снабдена с бойни колесници, както и имат развита търговия, дипломация и архиви.

В няколко текста, останали от хитската култура, се споменава за така наречените хасауа. Тази титла е давана единствено на жени, на които се приписват свръхестествени сили. Досега са намерени 18 имена на хасауа, които сами са записали делата си върху каменни плочи. Именно тези извори създават голяма дилема в обществото на историците, тъй като и до днес е спорно дали въпросните дами са били жрици, политически фигури, лечителки или магьосници…

От текстовете става ясно, че хасауа са обвързани с някои ритуали. Самото наименование означава „жена на раждането“, което може да се разтълкува като акушерка, както и като жрица, която е родена със силите си. Освен това на няколко места се споменава, че именно те са медиаторите между хората и боговете. Някои археолози смятат, че част от работата на тези жени е да умилостивяват боговете, като извършват всекидневно множество обреди и ритуални действия.

Част от задълженията на хасауа се изразяват в грижа за болните. Учените разполагат сведения за някои от методите, които жените използват за лечение на пациентите си. Самите жрици не се възприемат като медици, а като проводници за божествената воля, която е в състояние да изцери всеки човек, стига той да заслужава това. Хасауа лекуват и с билки, отвари и компреси. Освен по външни симптоми, те диагностицират заболяването и чрез разчитане на свръхестествени знаци в заобикалящата ги среда - по звездите, по поведението на животните, чрез сънищата на заболелия и по климатичните особености. По този начин те установяват какво не е наред във физичния, както и в духовния свят, и как може да се поправи вредата.

Интересното е, че според написаното в текстовете, хасауа не са обвинявани за неуспешно лечение, завършило с влошаване на пациента. Това се дължи на факта, че те церят по волята на боговете и ако болестта не отмине, това е защото е причинена на човека от боговете като наказание. Подобно схващане за лечителските сили е типично за висшите прослойки на духовенството, които имат значителна политическа власт.

Направени са много догадки и твърдения за ролята на хасауа в хетското общество. Смята се, че те имат функцията на жрици на Женското начало, заложено в повечето ранни индо-европейски религии. Предполага се, че този образ е реликва от времето, когато хетите са живеели в племенни общности и акушерката-знахарка е била на почетна позиция в селото. Подобен е бил статута на знахарките в славянските села, на които е базиран образа на „мъдрата старица“ в българския фолклор.

Хетите изчезват от историческата сцена също толкова мистериозно, колкото се и появяват на нея. Историците предполагат, че големите размери на държавата им, съчетана с непрекъснатите военни действия на два фронта, изчерпват ресурсите на империята. Затова тя няма сили да отвърне на опустошителните набези на загадъчните хиксуси, които опустошават цялото Източно Средиземноморие в края на Бронзовата епоха. По същото време изчезва и Микенската цивилизация, а Египет престава да съществува като единно царство за повече от столетие.

Редактор: Георги Динев