Причини за смъртта на Александър Македонски

От -323г.

Александър III Македонски е един от най-успешните военни лидери, живели някога. Той успява не само да обедини разпокъсаните гръцки полиси и малки елински царства, но и да поведе армията си на многогодишен поход в Азия. В резултат на това той застава начело на огромна империя, простираща се от Балканския полуостров до река Инд.

Александър Велики се възкачва на македонския престол едва на 20 години. Причината за това е убийството на баща му. По това време Македония е набираща мощ елинистична държава, чиято войска използва множество новаторски военни тактики и има уникално бойно снаряжение. Младият пълководец успява да продължи бащиното си дело и съвсем скоро обединява всички елински държавни формирования, както на територията на днешна Гърция, така и на малоазийския бряг.

Мечтата на Александър Велики е да завладее целия познат тогава свят. Този копнеж го насърчава да потегли с войската си на дългогодишен военен преход, завършващ на територията на днешен Пакистан. Той застава на трона на най-могъщите антични цивилизации - елинските полиси, Египет и Персийската империя. В негова чест са основани над 20 града, носещи името Александрия.

По време на последния си престой във Вавилон, Александър Македонски заболява от мистериозна болест, която започва с треска и болки в корема. Лекарите от бившата персийска столица се опитват всячески да спасят живота на пълководеца, но заболяването се оказва фатално и в края на пролетта на 323-та година преди Христа македонският владетел умира. За да се затвърди легендата, че великият цар има божествено потекло, тялото на покойника остава незасегнато от естествените следсмъртни процеси в продължение на шест дни.

До началото на 21-ви век водещите обяснения за внезапната кончина на Александър Македонски са чревна инфекция, алкохолизъм или умишлено отравяне от недоброжелател. И трите предположения изглеждат еднакво вероятни, но имат и своите пропуски. Чревните болести са особено разпространени в Двуречието и до днес. Но те рядко завършват със смърт, тъй като не нанасят особени щети на организма, а и местните лекари умеят да се справят с тях още от древността.

Знае се, че Александър Велики обича да пие вино, но виното, което по това време е най-силният алкохол, е с твърде нисък спиртен процент, за да убие здрав мъж, който дори не пие всеки ден. Умишленото отравяне не е изключено, но трябва да се обърне внимание на факта, че македонският владетел прекарва повече от една трета от живота си на вражеска територия и със сигурност е доста предпазлив относно своя кухненски персонал и домакинската прислуга.

Доктор Катрин Хол от новозеландския университет Dunedin School of Medicine смята, че нито една от тези версии не е вярна. По нейно мнение учените досега пренебрегват факта, че тялото на пълководеца не се разлага в продължение на шест дни. Тя е убедена, че не става въпрос за художествена измислица, целяща да убеди хората в божествения произход на Александър Велики, а симптом на рядък синдром.

Става въпрос за така наречения Синдром на Гилен-Баре. Това е заболяване на периферната нервна система, което се получава в резултат на усложнение при някои видове инфекции. Най-често причината за появата на синдрома е заразяване с бактерията Кампилобактер йеюни. Този вид едноклетъчни организми са разпространени и до днес из повечето тропични ареали.

Инфекцията, причинена от бактерията, води до болки в коремната област и повишаване на температурата. Най-вероятно Александър Велики не обръща внимание на тези симптоми, тъй като решава, че това е най-обикновено стомашно разположение. Възможно е заболяването да прераства в Синдрома на Гилен-Баре. Усложнението води до постепенно парализиране на крайниците, предшествано от преминаващи по тялото тръпки. В крайните си стадии води до обездвижване на очните ябълки, дишането става изключително трудно, като вдишванията са нарядко и много слаби, а гърдите на пациента дори не се повдигат и спускат, а пулсът намалява до няколко удара в минута.

За обикновения лекар от Античността подобно състояние би било аналогично на смърт, тъй като проверката дали болният е жив става чрез измерване на дъха му, а не на сърдечния пулс. За целта пред лицето на изгубилия съзнание човек се поставя огледало и ако то не се замъгли в продължение на 30-ина секунди, пациентът се обявява за мъртъв. Според Катрин Хол именно такава е била съдбата на Александър Македонски. Всъщност описаната липса на разложение се дължи на факта, че пълководецът е бил жив.

Това твърдение е най-правдоподобната теория за смъртта на македонския цар. Тя не само обяснява причината за всички описани симптоми на болестта му, както и на „чудодейното“ шестдневно запазване на тялото му, но и променя датата на смъртта на великия владетел. Ако тезата на Хол е вярна, Александър Велики е загинал шест дни след записаната в аналите дата, превръщайки се в най-известният клиничен случай на грешно поставена диагностика за настъпила смърт.

Редактор: Георги Динев