Лекари, станали важна част от Западната арабска медицина

От 887г. до 1230г.

Арабската цивилизация в западната арабска империя започва развитието си през 9 век и продължава до 13 век.

През периода на своето развитие, са се откроили именити лекари, дали огромен принос за напредъка на арабската медицина. 

Исак Ибн Омран

Роден в Ирак и учил медицина в Багдат. Приблизително през 887 година започва работа в Магриб. Според арабски историк именно на Омран се дължи заслугата за навлизане на философията и научната медицина в Магриб. Написал е доста творби и книги по-важни, от които са:

• "За духовното удоволствие"
• "За пулса"
• "За белотата на гнойта, на утайката на урината и спермата"
• "Върху еднородните лекарства"
• "За меланхолията"
• "За кръвопускането"
• "Върху воднянката"

Ел Идриси Ескали

Роден е през 1110 година в Тунис. Става известен основно със своята книга за лечебните растения "Ямаа Ес Ашат Енабат" (впревод: "Резюме на свойствата на различните видове растения"). Оригиналният ръкопис е съхранен в Инстанбул, а в Кайро се намират 2 копия от него.

Абулкасис

Истинско име: Абу Ел Касим Абес Ибн Калеф Езахури. Роден e през 936 година в Захра. Автор е на книгата "Ел Тазриф Лиман Аджаза ан Еталиф", написана с цел да възвърне важният раздел от медицината, а именно – хирургията. Живял и работил в Кордоба.

Абулкасис в болница в Кордова (Кордоба)

Независимо, че според ислямските традиции и корана, човешкото тяло не бива да се реже, Абулкасис с голяма смелост описва кога и как е нужна операция. Има сведения, че през 16 век постепенно всички лекари са започнали да използват ценна информация от книгата на Езахури като "джобен наръчник".

Авензоар

Годината на неговото раждане е противоречива според различни източници - 1091/1101, в Севиля. Истинското му име е Абу Мерван Ибн Еделмалик Ибн Зохар. Често е бил наричан "известния мъдрец". Трудове на Авензоар, оставили траен отпечатък във времето са:

• "Анализите и терапевтичните размишления"
• "За разкрасяването"
• "Книга за улесняване на терапията и диетолечението" - книгата е запазена в парижката народна библиотека и включва причините, клиниката е лечението на заболяванията. Именно в този негов труд е описан причинителят на крастата: "малка въшка, пълзяща по кожата на ръцете и краката"; описва необходимостта от противозачатъчни и др.

Авероес

Роден е през 1126 година в Кордова. Бил е ученик на Авензоар. Истинското му име е Абу Ел Калид Мохамед Ибн Ахмед Ибн Рушд. Бил е отличен лекар и философ. Наричали са го още "проницателният лекар" и "тълкувател на нови дни".

Написал е 28 книги свързани с философията и коментар върху Аристотел, който е обхванал 11 тома, както и медицински книги. Анализирал е и тълкувал в дълбочина трудовете на Аристотел. Не е бил съгласен с религиозните догми. Приемал е, че всичко съществуващо е материя и форма.

Авенпас

Роден е през 1090 година в Сарагоса. Истинското му име е Абу Бакр Мохамед Ибн Баджа, но в Европа е известен под други имена: Авемпас, Авенпас и Авемпаче. Той е бил не само лекар, но и философ, математик, богослов, физик и астроном.

Творчеството му се отличава с трактат върху логиката, различни коментари върху учението на Аристотел, книга за еднородните лекарства на Гален и др.

Маймон

Роден е през 1135 година в Кордова. Наричан "Орелът на Синагогата", като арабското име на лекаяр е Абу Омеран бен Меймун Ел Кортоби.

Отличил се е като лекар, философ и теолог. Смята се, че Маймон (Може Маймонид) има голям принос в разпространяване на философията на Аристотел в Западна Европа. Някои от книгите, които е оставил в своето творчество са:

• "Коментари върху афоризмите на Хипократ"
• "Афоризмите на Мойсей" - сборник
• "За отровите и мерките срещу отровните лекарства"
• "За хемороидите"
• "За астмата"

Абубакер (Абубацер)

Роден е в Кадикс и истинското му име е Абу Бекр ибн Туфейл (Абу Бакр ибн Туфайл). Бил е лекар, философ, поет, математик и астроном. Отличил се е с с тълкуване на трудовете на Авицена. Творбата му с най-голяма популярност е "Ву Хай, син на Якзан".

Ал Бейтар (Ал Байтар)

Роден е през 1197 година в Малага. Истинското му име е Абу Мохамед Абдалах Бен Ахмед Ибн Ал Бейтар. Станал е известен в медицината с огромните си познания върху ботаника.

Той е първият, който е изучил свойствата, които притежава пиперовият цвят. Най-ценната му творба е "Книга за еднородните лекарства", смятана дори за една от най-интересните книги на арабската медицина.