Периоди на развитие на Арабската медицина

От 900г. до 1200г.

Арабската медицина е оставила траен отпечатък в човешката история и култура, независимо от критиките и противоречивите становища, които е понесла през различните периоди на своето развитие. 

В първите векове на Средновековието опитът на арабите в тази област не е бил на значим, и е подложен на критики, основно в страните на Западна Европа.

Голяма част от историците са отричали не само арабската медицина, но и значението на арабските науки. Имало е доста разногласия относно значимостта на арабската медицина и мястото й в историята.

Голяма част от учените са приемали медицината на арабите като "копие" на древната гръцко-римска медицина. Стигнало се е дотам, че арабите са били обвинени във връщане на медицината назад.

Всъщност именно на на тях се дължи заслугата за спасяването на древни медицински ръкописи от Древна Гърция и Рим. Нещо повече - те добавят свои собствени трудове, събирани от цял свят, влагат огромно творчество във всеки един свой труд и това с годините не остава незабелязано.

Медицината на арабските народи включва 3 основни периода в своето развитие:

Първи период

Този период (7- до средата на 9 век, от н.е.)  е изцяло свързан с усилена преводаческа дейност на различни трудове. Първите преводи на трудовете на древни гръцки лекари са извършвани от прогонени от императорите в Константинопол монаси.

В началото, преводите са се извършвали в училище в Едеса. С течение на времето се създава и медицинско училище, носещо името "Академията на Хипократ". Преводите напредват до толкова, че се стига до създаването на преводачески школи. Именно Хипократ е най-превежданият лекар от древните медицински авторитети. На второ място е почитаният от арабските лекари - Гален.

Тези преводи дават силен трасък при утвърждаването на арабската медицина. Арабски преводачи успяват да преведат най-значимите хипократови и галенови трудове.

Втори период

Той (от средата на 9 век, до началото на 12 век от н.е.) се отличава с усилено творческо развитие и създаването на ценни медицински трудове, дали тласък в развитието на медицината. По-усиленото развитие на периода започва през Х-ти век. Дава се тласък с осъвременяване на старата медицина.

Именно през този период се открояват велики имена, дали чрез своите трудове приноса си в арабската медицина. Започват да се открояват ценни арабски лекари; създават се болници в големите градове на арабския халифат (империя), включително и в Багдат. Разширяват се познанията във философията и фармакологията. Велики имена, които са се откроили и са дали своя принос са например:

• Авицена - персийски лекар и философ, а също и поет, музикант и учен
• Алхазан - има принос във физиологичната оптика
• Ал Фараби - философски учен
• Ал Кинди - философски учен
• Авероес - философски учен
• Ал Газали - философски учен

Трети период

Този период започва през XII-ти век и е свързан с драстично намаляване броя на медицинските школи, поради разпадането на арабския халифат на малки  емирства (княжества).

Причина за това са кръстоносните походи и нападенията на монголи и отомани, довели до западането на арабската наука и култура. Независимо от това има запазени ценни "останки" от арабската медицина и култура с голямо историческо значение. Западноевропейските медици през Средновековието имали възможността да преоткрият трудовете на най-известните древни лекари, а заедно с това се запознали с написаното и от арабските авторитети, които надградили старите знания.